— Капитанът ви благодари за този изключително полезен отговор.
Куейч се намръщи, но побърза да замени смръщеното си изражение с толерантна усмивка. Какво беше това: сарказъм или тя просто не беше улучила нужната нота? Жената беше стопроцентов човек като него самия, от хората, които той някога беше в състояние да разчита като диаграми. А сега тя и нейният вид — не само жените, а почти всички — излизаха извън границите на инстинктивното му разбиране.
Проследи ги с поглед, докато излязат, усети миризмата на нещо горещо и метално след капитана и изчака нетърпеливо помещението да се изпразни от зловредната пара.
Не след дълго потропването на бастун възвести появата на Грьолие. Той през цялото време беше наблизо, за да слуша ставащото посредством добре скрити камери и микрофони.
— Изглежда достатъчно обещаващо — заяви главният лекар. — Те не отказаха директно и разполагат с кораб. Според мен нямат търпение по-скоро да сключат сделката.
— Точно така си помислих и аз — каза Куейч. Избърса конденза върху едно от огледалата си и Халдора възвърна обичайната си яркост.
— Всъщност, ако се изолираш от не особено убедителния рев на Хекел, остава впечатлението, че се нуждаят страшно много от тази спогодба.
— Вдигна листа хартия, който бе притискал до гърдите си през целия разговор. — Техническо резюме на техния кораб от нашите шпиони в областта за паркиране. Не звучи насърчаващо. Проклетият кораб се разпада. Едва се е добрал до Писциум 107.
— Дай да видя. — Грьолие се взря в листа, погледът му премина бързо по него. — Не можеш да бъдеш сигурен, че е точно.
— Нима?
— Не. Ултрите имат навик да представят корабите си в по-лоша от действителната светлина, дори често дезинформират за тази цел. Правят го, за да заблудят своята конкуренция, да създадат в нея фалшиво чувство за превъзходство и да покажат на пиратите, че няма смисъл да ограбват кораба.
— Но винаги преувеличават способността си да се защитават — отвърна Куейч, като размаха пръст пред своя събеседник. — В момента на паркинга няма кораб без едно или друго оръжие, дори да е дегизирано като безобидна система за избягване на сблъсъци. Те се страхуват, Грьолие, всички до един, и всички искат съперниците им да знаят, че имат с какво да се защитят. — Грабна листа от ръцете му. — Но това тук? Истинска подигравка. Те имат нужда от нашето покровителство, за да си оправят кораба. А би трябвало да е точно обратното, ако искаме тяхната протекция да е от значение за нас.
— Както казах, когато става въпрос за намеренията на ултрите, за нищо не трябва да се съди по привидните му качества.
Куейч смачка листа и го захвърли.
— Проблемът е, че не мога да разчитам проклетите им намерения.
— От никой не може да се очаква да разчете нещо толкова чудовищно като Хекел — отговори Грьолие.
— Нямам предвид само него. Говоря и за другите ултри, както и за нормалните хора, които идват с тях, подобно на жената преди малко. Така и не разбрах дали е искрена, или ни гледа отвисоко, още по-малко дали вярва наистина в онова, което Хекел я караше да говори.
Главният лекар целуна горния край на бастуна си.
— Искаш ли да чуеш моето мнение? Преценката ти за ситуацията е правилна: тя беше просто уста на Хекел. Той искаше страшно много да се споразумее с нас.
— Прекалено много — допълни Куейч.
Грьолие удари с бастуна си по пода.
— Сега забрави за “Трети газометричен”. Какво ще правим със “Спускаща се чучулига”. Информацията от трети лица говори, че разполагат с много полезно оръжие, а капитанът изглеждал склонен да преговаря с нас.
— Пак от същата информация става ясно, че съществува някаква нестабилност в десния двигател на кораба. Да не би да пропусна тази част?
Главният лекар сви рамене.
— Не може да се каже, че са ни нужни, за да ни закарат донякъде, а просто да седят в орбита на Хела, за да плашат останалите. Стига оръжията им да изпълняват както трябва тази задача, изобщо не ми пука, че корабът няма да бъде в състояние да си тръгне след изтичането на срока на нашата договорка.
Куейч махна неопределено с ръка.
— Честно казано, човекът, когото изпратиха тук, не ми допадна. На пода непрекъснато изтичаше нещо. Едва седмици след като си тръгна, успяхме да се отървем от това петно. А нестабилността на двигателя съвсем не е незначително неудобство, както си мислиш. Корабът, с чийто капитан се споразумеем, ще стои само на няколко десети от светлинна секунда от повърхността на Хела, Грьолие. Не можем да рискуваме да се взриви над главите ни.
— В такъв случай да се върнем към изходната позиция — заяви главният лекар, без в тона му да се долавя и капчица симпатия. — Има и други ултри, които желаят да разговарят с нас, нали?