— В такъв случай няма да ни бъде от полза.
Грьолие се усмихна.
— Освен ако не я открия. Тя е в един от керваните, тръгнал към Пътя.
— Срещна ли се с нея?
— Не съвсем. Посетих кервана, но не се открих пред мис Елс. Не исках да я уплаша, не и когато може да ни бъде толкова полезна. Твърдо е решила да разбере какво се е случило с брат й, но дори тя би била нащрек, когато се приближава до Пътя.
— Хмм. — Красивото стечение на обстоятелствата накара Куейч да се усмихне за момент. — И какво точно се е случило с брат й?
— Умрял е при разчистващите работи — отговори главният лекар. — Смазан под “Лейди Моруина”.
ДВАЙСЕТ И ЕДНО
Арарат, 2675 година
Скейд лежеше, полуобвита в лед и замръзналата черна пяна на инхибиторската машинария. Беше все още жива. Това поне разбраха, след като се мушнаха през тесния, накъдрен отвор в смазаната корабна стена. От контролната кушетка, на която я откриха, главата й се помръдна леко към тях, а на невъзмутимото й лице се изписа сянка на интерес. Скритите й под бялата ръкавица пръсти потрепнаха над портативната холографска клавиатура в скута й, образуваха нещо като бяла мъгла, докато се носеха по нея в ритъма на топовните залпове на музиката.
Щом ръката й се отдели от клавиатурата, настъпи тишина.
— Започвах да се чудя защо се бавите толкова.
— Дойдох за детето си, кучко — обяви Хури.
Скейд не показа, че я е чула.
— Какво се случи, Клавейн?
— Дребна злополука.
— Вълците са си присвоили ръката ти. Колко неприятно.
Клавейн й показа ножа.
— Направих каквото трябваше. Позна ли го, Скейд? Днес не е първият път, когато ми спаси живота. С него разрязах мембраната около кометата, когато с теб имахме известни несъгласия във връзка с бъдещата политика на Майка Нест. Помниш, нали?
— Доста вода изтече, откакто видях за последен път този нож. Тогава бях все още със старото си тяло.
— Съжалявам за случилото се, но направих само това, което трябваше. Ако се наложи, днес пак бих постъпил по същия начин.
— Не се съмнявам и за миг, Клавейн. Каквото и да казват, ти винаги си бил човек с убеждения.
— Дойдох за детето — обяви той.
Тя кимна почти незабележимо към Хури.
— Досетих се.
— Ще ми я дадеш ли, или държиш да се стигне до досадно, неприятно развитие на нещата?
— Ти кой начин би предпочел, Клавейн?
— Чуй ме, Скейд. Всичко е приключено. Случилото се между теб и мен, вредата, която сме си нанесли взаимно, каквато и да е тя, онова, в което сме вярвали — днес нито едно от тези неща вече няма значение.
— Точно това казах на Рьомонтоар.
— Но така или иначе си преговаряла — отбеляза Клавейн. — Така че нека доведем нещата докрай. Нека отново обединим сили. Върни ни Ора и ние ще споделяме с теб информацията, която ни даде тя. Така ще бъде по-добре за всички ни в дългосрочна перспектива.
— Какво ме интересува дългосрочната перспектива, Клавейн? Никога повече няма да видя нещо извън този кораб.
— Ако си ранена, можем да ти помогнем.
— Не мисля така.
— Дай ми Ора — поиска Хури.
Скорпион се приближи, за да огледа по-добре ранената конджоинърка. Ризницата й беше в много блед оттенък, може би дори бяла. Вероятно хамелеонска ризница: външният слой бе променил цвета си в съответствие с леда, който се бе кондензирал в кабината или бе разбил стените й отвън, преди да се преустанови светлинното захранване. Костюмът й бе издържан в стила на средновековните доспехи с изпъкнали гладки плочки, покриващи ставите на крайниците, и издут в областта на гърдите. Тясната женствена талия се разширяваше надолу в нещо, наподобяващо пола. Останалата част на тялото под кръста Скорпион нямаше как да види. Тя се губеше под леда, приковал Скейд на мястото й като кукла за продан.
Навсякъде около нея, на малки черни групички бяха пръснати инхибиторските машинки. Нито една от тях обаче не се докосваше до Скейд, нито пък в момента изглеждаше активна.
— Можете да вземете Ора — обяви тя. — Разбира се, на определена цена.
— Няма да плащаме за нея — отвърна Клавейн.
Гласът му беше тих и прегракнал, лишен от сила.
— Ти спомена за преговори. Или всъщност си имал предвид заплаха?
— Къде е тя?
Скейд раздвижи едната си ръка. Бронята изпука, размествайки тънки ледени завеси. Скейд потупа твърдата плоча върху корема си.