— Тук е, в мен. Аз я поддържам жива.
Клавейн хвърли поглед назад към Хури и тя прочете в очите му признанието, че най-сетне верността на всичко казано от нея е потвърдена.
— Благодарен съм ти. Но сега майка й си я иска обратно.
— Сякаш ти пука за майка й — отвърна подигравателно Скейд, като се подсмихна предизвикателно. — Сякаш наистина ти пука за съдбата на детето.
— Изминах целия път дотук заради детето.
— Измина целия път дотук заради един актив — поправи го Скейд.
— А предполагам също така, че това дете означава още повече за теб.
— Достатъчно — прекъсна ги Скорпион. — Нямаме време за това. Дойдохме за детето на Хури. Майната им на причините. Просто ни я дай.
— Да ви го дам ли? — Този път Скейд се изсмя на прасето. — Наистина ли мислиш, че ще бъде толкова лесно? Това нещо е в мен. В моята утроба, свързано с моето кръвообращение.
— Не “нещо”, а тя — намеси се Хури. — Ора не е “нещо”, безсърдечна мръснице.
— Но и не е човешко същество — уточни Скейд. — Независимо какво си мислиш ти. — Завъртя глава отново към Клавейн. — Да, накарах Делмар да ми отгледа ново тяло, както бе възнамерявал да направи открай време. Цялата съм от плът и кръв от врата надолу. Дори утробата ми е повече орган, отколкото машина. Такива са фактите, Невил, и трябва да ги погледнеш лице в лице: аз съм по-жива от теб, сега, след като си загубил ръката си.
— Ти винаги си била машина, Скейд. Просто не си го осъзнавала.
— Ако искаш да кажеш, че винаги съм изпълнявала дълга си, тогава го приемам. Машините имат известно достойнство: те не са способни на предателство или нелоялност.
— Не съм дошъл за урок по етика.
— Не ти ли е любопитно какво се случи с кораба ми? Не ти ли харесва приказният ми леден палат? — Тя разпери красноречиво длан, сякаш го подканяше да сподели коментарите си във връзка с подбрания от нея декор. — Направих го специално за теб.
— Аз всъщност мисля, че се е случило нещо с криоаритметичните ти двигатели — поясни старецът.
Скейд се нацупи.
— Давай, нулирай усилията ми.
— Какво се случи? — попита тихо Скорпион.
Тя въздъхна.
— Не очаквай да разбереш. Най-тънките умове в Майка Нест едва успяха да схванат лежащите в основата принципи. А ти нямаш интелигентността дори на човек. Ти си просто прасе.
— Ще ти бъда наистина благодарен, ако не ме наричаш така.
— И какво ще направиш, ако те наричам? Не можеш да ме нараниш, не и докато нося Ора. Умра ли аз, умира и тя. Съвсем просто е.
— Чудесна заложническа схема — отбеляза Клавейн.
— Не казвам, че беше лесно. Наложи се доста да си поиграят с имунните ни системи, преди да престанем да се отхвърляме една друга. — Погледът й падна върху Хури. — Изобщо не си и мисли да я приемеш отново в утробата си сега. Страхувам се, че двете вече сте абсолютно несъвместими.
Хури понечи да отговори, но Клавейн побърза да вдигне здравата си ръка и да я изпревари.
— Значи си готова да преговаряш — рече той. — Иначе нямаше защо да я предупреждаваш за съвместимостта.
Вниманието на Скейд остана приковано в Хури.
— Можете да си тръгнете оттук с Ора. На борда на този кораб все още би трябвало да има функциониращи хирургически инструменти. Мога да ви упътвам за осъществяването на цезарово сечение. А и съм сигурна, че можете да импровизирате. Все пак не става дума за операция на главния мозък. — Погледна към Клавейн. — Нали си донесъл животоподдържащо съоръжение?
— Разбира се.
— Тогава всичко е наред. Все още имам неврологична връзка с ума на Ора. Мога да я въведа във временна кома, докато трае оперативната намеса.
— Намерих хирургическа кутия — обяви Джакотет и бутна една тежка черна кутия по разбития под. На повърхността й имаше барелеф на кадуцей, покрит със скреж. — Дори да не работи, в аптечките си за първа помощ вероятно имаме всички необходими инструменти.
— Отвори я — нареди Клавейн.
Гласът му прозвуча глухо, сякаш бе доловил нещо, убягнало от вниманието на всички останали.
Кутията се отвори плавно със съскане на пружините и пред погледа им се появиха няколко таблички, умело подредени така, че да поберат колкото се може повече неща. Хирургически инструменти от матовобял метал лежаха в инкрустирани индивидуални калъфчета от пяна. Инструментите, покрити с всевъзможни клапи и фини механизми, накараха Скорпион да си помисли за набор от странни, извънземни прибори.
— Нужна ли ви е помощ? — попита Скейд.
Скритите в ръкавицата пръсти на Джакотет взеха един от инструментите от гнездото му. Ръката му трепереше.