— Аз всъщност не съм хирург — обясни той. — Преминал съм курса за даване на медицинска помощ, задължителен за всички членове на “Оръжие на сигурността”, но той не включваше извършването на операции при полеви условия.
— Няма значение — отвърна Скейд. — Както казах, аз мога да ви упътвам как да я направите. Прасето няма нужната сръчност, а Хури е прекалено силно обвързана емоционално… Колкото до Клавейн… е, това е очевидно, нали?
— Не само заради ръката ми — поясни старецът.
— Не, не само заради това — съгласи се Скейд.
— Кажи им — рече той.
— Клавейн не може да извърши процедурата — обърна се Скейд към останалите трима, сякаш този, за когото говореше, не беше сред тях, — защото няма да бъде жив, поне към края й. Такава е уговорката: можете да си тръгнете с Ора, но Клавейн ще умре, тук и сега. Никакви преговори, никакви спорове по това условие. Или ще стане по този начин, или изобщо няма да стане. Зависи напълно от вас.
— Не можеш да направиш това — възкликна Скорпион.
— Може би не ме чухте. Клавейн умира. Ора остава жива. Тръгвате си оттук с това, за което сте дошли. Как може да не сте доволни от резултата?
— Не и по този начин — обади се Хури. — Моля те, не и по този начин.
— Страхувам се, че вече съм размишлявала доста по този въпрос. Аз умирам, както виждате. Този дворец ще стане мой мавзолей. Възможностите — поне за мен — са изключително ограничени. Ако умра, отнасям Ора със себе си. Човечеството — каквото и да означава това — ще изгуби носените от нея дарове. Но ако ви я дам, тези дарове могат да бъдат използвани практически. В дългосрочен план те вероятно няма да променят съдбата на хората и да ги спасят от унищожение, но може би ще ги спасят от унищожение сега, през този век и през следващите няколко хилядолетия. Не е кой знае какво отлагане на екзекуцията всъщност… но като се има предвид каква е човешката природа, убедена съм, че ще вземем това, което ни се дава.
— Не е изключено тя да промени по-сериозно положението — каза Клавейн.
— Е, това няма да узнаем нито ти, нито аз, но разбирам какво имаш предвид. Цената на Ора няма как да бъде определена сега. Затова тя си остава толкова ценен актив.
— Тогава ни я дай — обади се Хури. — Дай ни я и направи нещо добро поне веднъж през цялото си скапано съществуване.
— Довел си я, за да помогне за смазването на преговорите, така ли? — намигна Скейд на Клавейн.
За един изпълнен с агония миг заприличаха на двама стари приятели, припомнящи си някаква смешна случка.
— Всичко е наред, Хури — рече Клавейн. — Ще ти върнем Ора.
— Не, Клавейн, не и по този начин — заяви тя.
— Това е единственият начин, по който може да стане — обясни той. — Повярвай ми, познавам Скейд. Реши ли веднъж нещо, край.
— Радвам се, че си го разбрал — обади се Скейд. — И си напълно прав. Позицията ми е твърда и не позволява никакви отклонения.
— Бихме могли да я убием — каза Хури. — Да я убием и да действаме бързо.
— Заслужава си да опитаме — отвърна Скорпион.
В Казъм Сити често го бяха викали, за да убива хората максимално бавно. Сега започна да прехвърля в съзнанието си всички бързи начини за прекратяване съществуването на разумно същество, които знаеше. Тези методи също се използваха, когато екзекуцията трябваше да се извърши по-състрадателно. Някои от тях бяха наистина бързи. Единственото неудобство беше, че никога не ги беше изпробвал върху конджоинър. И със сигурност не беше убивал конджоинърка, носеща в утробата си заложник.
— Тя няма да го позволи — изрече меко Клавейн. И докосна ръката на Хури. — Ще намери как да убие Ора, преди да се доберем до нея. Но всичко е наред, това е начинът, по който трябва да стане.
— Не, Клавейн — повтори Ана.
— Дойдох, за да подсигуря освобождаването на Ора. Това все още е целта на мисията ми.
— Не искам да умреш.
Скорпион видя как ъгълчетата на очите на стареца се разтегнаха в едва забележима усмивка.
— Да, съмнявам се, че искаш. Честно казано, и аз не го искам. Странно колко по-непривлекателни изглеждат тези неща, когато някой друг решава вместо теб. Но Скейд е взела решението си и значи точно така ще стане.
— Предлагам да предприемем нещо — прекъсна го Скейд.
— Чакай — намеси се Скорпион. Звученето на думите му му се стори неестествено, докато ги изговаряше. — Ако ти дадем Клавейн… и ти го убиеш… какво ще ти попречи да не изпълниш твоята част от сделката?
— Със сигурност е помислила за това — рече Клавейн.
— Разбира се, че съм помислила — отговори Скейд. — Както и за противоположния сценарий: какво ще попречи на вас да отведете Клавейн, ако ви дам първо Ора. Очевидно взаимното ни доверие едни към други не е достатъчна гаранция. Затова измислих решение, което според мен ще удовлетвори и двете страни.