Така групата субперсони, които обслужваха кораба, се увериха, че макар опасностите да бяха напълно вероятни, те нямаше какво повече да направят.
И тогава се случи нещо, което направи пробойна в бронята на самодоволната подготовка на кораба и го накара да се замисли.
За част от секундата стана нещо необяснимо.
Сензорна аномалия. Едновременно хлъцване на всички сензори, които наблюдаваха Халдора, към който приближаваше корабът. Изхълцване, което създаде впечатлението, че газовият гигант просто изчезна.
Като остави на мястото си нещо също толкова необяснимо.
Всички слоеве на контролната инфраструктура на “Доминатрикс” потрепериха. Той зарови из архивите си припряно като куче, което се опитваше да намери закопан в земята кокал. Дали “Гностично възкачване” беше видял нещо подобно при бавното си приближаване към системата? Той разбира се, беше доста по-далеч, но изчезването на цял един свят за частица от секундата не беше нещо, което може да бъде пропуснато току-така.
Разтревожен, той се ровеше из обемната база данни, наследена от “Възкачване”, и се фокусираше върху информацията, която беше свързана конкретно с газовия гигант. После филтрира отново фактите, като насочваше вниманието си само към блоковете, придружени от коментари, обозначени с флагче. Ако подобна аномалия вече се беше случвала, тя несъмнено щеше да бъде спомената.
Но не откри нищо такова.
Корабът изпита леко подозрение. Запреравя отново информацията от “Възкачване”, този път цялата, а не само обозначената с флагчета. Въобразяваше ли си или наистина имаше известни основания да смята, че данните бяха подправени? Статистическите честоти на някои от цифрите се отклоняваха лекичко от очакванията… сякаш по-големият кораб ги беше обработил.
Но защо “Възкачване” щеше да прави подобно нещо?
Най-вероятно защото и той бе видял нещо странно. И се боеше, че господарите му няма да повярват, като ги извести, че аномалията е причинена по-скоро от събитие, станало на реално съществуващ свят, отколкото от пропуск и халюцинации при собствената му обработка на данните.
“И кой може да го вини за това? — помисли си “Доминатрикс”. — Всяка машина знае какво ще й се случи, ако господарите й загубят вяра в нейната непогрешимост.”
Не можеше да докаже нищо. Не беше изключено цифрите все пак да са истински. А ако пък ги беше попроменил, корабът определено знаеше и как да приложи нужните статистически честоти. Освен ако не бе използвал преобърната психология, за да придаде нарочно леко подозрителен вид на числата, така че да не изглеждат прекалено подозрително според очакванията. Подозрително според тях…
Корабът потъваше все по-дълбоко в параноя. Безсмислено беше да разсъждава повече на тази тема. Не разполагаше с информация от “Гностично възкачване” в подкрепа на онова, което бе засякъл, това бе сигурно. Ако докладваше за аномалията, щеше да бъде самотен глас.
А всички знаеха какво ставаше със самотните гласове.
Отново се насочи към проблема, с който трябваше да се справи по някакъв начин. Светът се беше върнал, след като изчезна. Засега аномалията не се беше повторила. По-съсредоточеното изследване на фактите показваше, че луните, включително Хела, която бе заинтригувала Куейч, бяха запазили орбитите си дори когато газовият гигант бе прекратил своето съществуване. Във всичко това определено нямаше никаква логика. Както и в привидението, което се беше материализирало на негово място.
Какво трябваше да прави?
Реши да изтрие от паметта си конкретните факти за изчезването, както вероятно бе направил “Гностично възкачване”, и също да замести празните полета с измислени цифри. Но щеше да продължава да държи под око планетата. Ако направеше отново нещо странно, щеше да му обърне нужното внимание и тогава — може би — щеше да информира Куейч за случилото се.
Но не и преди това, и не без голямо треперене.
ШЕСТ
Арарат, 2675 година
Докато Васко помагаше на Клавейн да си приготви багажа, Скорпион излезе от палатката и след като нави ръкава си, за да открие комуникатора, откри канал към Блъд. Заговори тихичко на другото прасе.
— Намерих го. Наложи се да го убеждавам малко, но се съгласи да се върне с нас.