— Не изглеждаш особено радостен.
— Клавейн има все още да реши някой и друг въпрос.
Блъд изсумтя.
— Звучи малко зловещо. Да не му се е кипнал покривът, откакто отиде да живее там?
— Не знам. Спомена един-два пъти, че виждал разни неща.
— Виждал разни неща ли?
— Фигури в небето. Това ме разтревожи малко, но той определено никога не е бил лесен за разчитане. Надявам се да се поотпусне, като се върне в цивилизацията.
— А ако не го направи?
— Не знам. — Скорпион говореше с пресилено търпение. — Просто действам въз основа на предположението, че е по-добре да бъдем с него, отколкото без него.
— Добре — отвърна със съмнение Блъд. — В такъв случай можете да оставите лодката. Изпращаме ви совалка.
Скорпион се намръщи, едновременно доволен и объркан.
— Защо е това отношение като към ВИП-особи? Мислех, че идеята е цялата тази акция да мине колкото може по-незабележимо.
— Наистина беше така, но има развитие на нещата.
— Капсулата?
— Улучи в целта. Започна да се съживява. Проклетото нещо премина към режим на съживяване. Биоиндикаторите промениха статуса си преди един час. Започна да събужда това или този, който се намира вътре в нея.
— Ясно. Страхотно. Превъзходно. И вие не можете да направите нищо по въпроса?
— Ние сме в състояние да поправим помпа за мръсната канализация, Скорп. Всичко по-умно от това точно сега не ни е по възможностите. Клавейн би могъл да направи опит да забави ставащото, разбира се…
Тъй като главата му беше пълна с конджоинърски импланти, Клавейн можеше да говори с машините като никой друг на Арарат.
— С колко време разполагаме?
— С около единайсет часа.
— Единайсет часа? И ти чака досега, за да ми кажеш?
— Исках да разбера дали Клавейн ще се върне с вас.
Скорпион набърчи нос.
— А ако ти бях казал, че не се връща?
Блъд се разсмя.
— Тогава щяхме да си върнем лодката, нали така?
— Странно прасе си, Блъд, но не прави кариера от това.
Скорпион прекъсна връзката и се върна в палатката, където разкри промяната в плана. Със зле прикрито вълнение Васко попита каква е причината. Тъй като се опасяваше да не въведе фактор, който би могъл да промени решението на Клавейн, Скорпион избягна въпроса.
— Можеш да вземеш колкото искаш багаж — обърна се той към Клавейн, след като видя мизерно малкия пакет с личните му вещи. — Сега вече не трябва да се тревожим, че може да преобърнем лодката.
Клавейн взе вързопа и го подаде на Васко.
— Вече взех всичко, което ми е нужно.
— Чудесно — каза Скорпион. — Ще направя необходимото да се погрижат за нещата ти, след като изпратим някой да ти разглоби палатката.
— Палатката остава тук — заяви Клавейн. Закашля се и облече дълго черно палто. С пръстите си с доста пораснали нокти поприбра падналите върху очите си коси и ги приглади назад върху темето; те паднаха на сребристобели вълни върху високата корава яка на палтото. Когато спря да кашля, додаде: — И вещите ми също остават в палатката. Ти наистина не си ме слушал, а?
— Слушах те — отвърна Скорпион. — Просто не исках да те чуя.
— Започвай да чуваш, приятел. Само това искам от теб.
Клавейн го потупа по гърба. Посегна към пелерината, която бе носил до срещата, опипа плата й и я остави встрани. После отвори бюрото и извади оттам нещо в черен кожен калъф.
— Пистолет? — осведоми се Скорпион.
— Нещо по-надеждно — отговори Клавейн. — Нож.
Писциум 107, 2615 година
Куейч се движеше по абсурдно тесния коридор, който преминаваше от носа до опашката на “Доминатрикс”. Корабът бръмчеше и цъкаше около него, сякаш беше пълно с часовници помещение.
— Това е мост. Засега не мога да кажа нищо повече.
— Какъв тип мост? — попита Моруина.
— Дълъг и тънък, като стъкло. Съвсем леко извит, простиращ се над някакво дефиле или процеп.
— Мисля, че си превъзбуден. Ако е мост, нямаше ли някой друг вече да го е видял? Да не говорим за онзи, който го е построил тук.
— Не е задължително — отвърна Куейч. Вече беше мислил по въпроса и бе достигнал до доста приемливо обяснение, както му се струваше. Постара се да го каже така, че да не прозвучи прекалено добре отрепетирано. — Първо, не е чак толкова забележим. Голям е, но ако не гледаш внимателно, лесно може да го пропуснеш. При едно бързо преминаване през системата е напълно възможно да не го забележиш. Луната може да е била с другата си страна към наблюдателя или сянката да го е скрила, или пък резолюцията на скенера може да не е била достатъчна, за да се улови един толкова деликатен обект… все едно да търсиш паяжина с радар. Колкото и да си внимателен, няма как да го видиш, ако не използваш необходимите инструменти. — Куейч си удари главата, когато зави покрай десния ъгъл, за да влезе в хангара. — Във всеки случай по нищо не личи някой да е идвал тук преди нас. В номенклатурната база данни няма нищо за системата — ето защо нямаше и име. Ако някой все пак е минавал тук преди, дори не си е направил труда да остави някоя и друга класическа отметка, мързеливецът му с мързеливец.