— В такъв случай става дума за хепи енд — обади се Крозе.
Линкс го плесна отново.
— Остави я да довърши.
— Е, и ние така си помислихме — рече Рашмика. — Все пак Харбин се беше надявал точно на това. Условията бяха добри, а работата — интересна. Той си представяше, че ще трябва да стои там само докато по нашите земи започнеха да дълбаят нови шахти. Разбира се, не каза на вербуващия агент, че не смята да остане повече от едно-две пълни завъртания. Но зададе един изключително важен въпрос.
— Който беше? — поинтересува се Линкс.
— Беше чул, че някои от църквите прилагат върху работещите за тях методи, които ги карат да започнат да мислят по характерния за съответната църква начин. Да вярват, че това, което правят, няма само материални измерения, че трудът им е свещен.
— Карат ги да погълнат тяхното кредо, искаш да кажеш? — попита Крозе.
— Нещо повече — да го приемат. Имат си начини. И от гледна точка на църквите дори не можеш да ги виниш. Те искат да запазят експертизата, с която са се сдобили така трудно. Разбира се, на брат ми всичко това изобщо не му се понрави.
— И каква беше реакцията на вербуващия? — попита Крозе.
— Каза, че Харбин няма защо да се притеснява по този въпрос. Някои църкви наистина използвали подобни методи… е, забравих точно какво отговори. Нещо за кръвни дела и клоктауър. Но даде да се разбере, че куейчистката църква не е сред тях. И отбеляза, че сред работниците им на Неизменния път имало хора с най-различни вярвания и никой никога не е правил опит да ги превъзпитава в куейчистката вяра.
Крозе присви очи.
— Е, и?
— Разбрах, че лъже.
— Помислила си, че лъже — поправи я Крозе по типичния за учителите начин.
— Не, разбрах. Разбрах го със същата сигурност, както ако беше сложил на врата си надпис “лъжец”. Изобщо не се съмнявах, че лъже, така както не се съмнявах, че диша. Не беше отворено за дебати. Беше крещящо очевидно.
— Но не за всички — допълни Линкс.
— Нито за родителите ми, нито за Харбин, но тогава не го осъзнах. Когато Харбин кимна и му благодари, помислих, че изпълняват някакъв странен ритуал на възрастни. Харбин му беше задал един изключително важен въпрос и вербуващият агент му бе дал единствения отговор, позволен от неговата църква — дипломатичен, но такъв, че всички присъстващи да разберат, че е лъжа. Ето защо в това отношение всъщност изобщо не беше лъжа… Помислих си, че е съвсем ясно. Защо иначе онзи човек щеше да дава да се разбере, че не казва истината?
— Ама наистина ли така направи? — поинтересува се Крозе.
— Сякаш искаше да разбера, че лъже, сякаш през цялото време ми се усмихваше и ми намигаше… без всъщност да се усмихва и да намига, но през цялото време аха-аха да го направи. Само аз обаче го видях. Помислих, че Харбин няма как да не го е видял също… че със сигурност го е видял… но се оказа, че не го е видял. Той продължаваше да се държи така, сякаш наистина вярва в казаното от онзи човек. И започна да прави уговорки да остане в кервана, за да довърши пътуването си до Неизменния път. Тогава направих сцена. Ако това беше игра, не ми харесваше начинът, по който настояваха да продължават да я играят, без да ми обяснят в какво се състои шегата.
— Помислила си, че Харбин е в опасност — поясни Линкс.
— Вижте, тогава не разбирах колко голям е залогът. Както казах, бях само на девет години. Не разбирах много добре какво означава всъщност вяра, кредо и договор. Но разбрах единственото, което имаше значение: Харбин бе задал най-важния за него самия въпрос, този, който щеше да определи дали ще се присъедини или няма да се присъедини към църквата, и мъжът го беше излъгал. Дали мислех, че това го излага на смъртна опасност? Не. Честно казано и не смятам, че тогава знаех какво точно означава “смъртна опасност”. Но разбрах, че нещо не е наред и че единствено аз го осъзнавах.
— Момичето, което никога не лъже — промълви Крозе.
— Грешат за мен — призна Рашмика. — Аз лъжа. Лъжа така добре, както всички… сега. Но дълго не разбирах какъв е смисълът от това. Предполагам, че въпросната среща с онзи човек постави началото на това разбиране. Тогава си дадох сметка, че онова, което цял живот е било очевидно за мен, не е очевидно за всички останали.