Позволи на мислите си да се върнат към моста, този път предпазливо, като се опитваше да не се поддаде на благоговейния космически хлад, пробудил вируса.
Наистина ли можеше да отрече възможността да е построен от хора? Където и да отидеха, хората оставяха боклуци. Корабите им бълваха радиоизотопи, които заливаха с проблясващи петна повърхността на луни и светове. От техните скафандри и населени места изтичаха атоми и създаваха призрачна атмосфера около иначе безвъздушни тела. Частичното налягане на съставящите ги газове винаги ги издаваше. Те оставяха навигационни транспондери, слуги, клетки с гориво и отпадъчни продукти. Беше откривал замръзналата им урина — малки жълти снежни топки, които образуваха миниатюрни пръстенови системи около планетите. Както и трупове, които от време на време — но по-често, отколкото би очаквал — се оказваха жертви на убийство.
Невинаги беше лесно, но Куейч беше развил усет за знаците и знаеше точно къде да гледа. А около Писциум 107 не намираше много доказателства за предишно човешко присъствие.
И все пак някой беше построил моста.
Може би бе станало преди столетия. В такъв случай някои от обичайните знаци за човешко присъствие вече щяха да са изтрити. Но все нещо щеше да е останало, освен ако строителите на моста не са били изключително внимателни и не са почистили всичко след себе си. Никога не беше чувал някой да го е правил чак в такива мащаби. И защо щяха да го погребват толкова далеч от големите търговски центрове? Дори хората да посещаваха от време на време системата Писциум 107, тя определено не се намираше на обичайните търговски пътища. Нима не искаха някой да види творението им?
Може би точно такова е било намерението от самото начало: просто да го оставят тук да проблясва под звездната светлина на Писциум 107, докато някой го открие случайно. Може би в този момент Куейч участваше неволно в продължаваща вече няколко века космическа закачка.
Но той лично не мислеше така.
Беше сигурен обаче в едно: че щеше да бъде ужасна грешка да каже на Жасмина повече, отколкото знае. За щастие устоя на огромното изкушение да докаже колко е ценен. Затова пък, когато докладваше нещо наистина значително, щеше да излезе, че е проявил извънредна сдържаност. Не, последното му съобщение наистина беше прекрасно в лаконичността си. Много се гордееше със себе си.
В този момент вирусът се събуди, може би в резултат на тази фатална гордост. Трябваше да държи под контрол емоциите си. Но вече бе прекалено късно: беше преминал точката, преди която беше възможно да го успокои по естествен начин. Беше и прекалено рано да се каже дали това щеше да прерасне в сериозна атака. За да го успокои, започна да си мърмори нещо на латински. Понякога, когато предусетеше причината за надигането на вируса, пристъпът не беше толкова силен.
С усилие върна вниманието си към Халдора, като пияница, който опитва да поддържа ясна и последователна поредица от мисли. Странно беше усещането да се приближаваш към свят, на който си дал име.
Номенклатурата беше трудна работа в една междузвездна култура, ограничена от движещи се със скоростта на светлината връзки. Всички големи кораби поддържаха база данни за световете и по-малките тела, обикалящи около различните звезди. В системите, които се намираха на десетина светлинни години от Земята, беше лесно да се придържаш към дадените преди столетия имена, по време на първата вълна от междузвездни изследвания. Но навлезеше ли се по-навътре в девствени територии, положението се усложняваше неимоверно. Според “Доминатрикс” на световете около Писциум 107 никога не бяха давани имена, но всичко това означаваше, че базата данни, с която разполага корабът, нямаше информация за имената. Не беше изключено тази база данни да не е била обновявана сериозно от десетилетия. Вместо да разчитат на трансмисиите до и от някой централен авторитет, аристократичните ултри предпочитаха директния контакт между корабите. Когато два или повече от техните лайтхъгъри се срещнеха, те обновяваха номенклатурните си таблици. Ако първият кораб беше дал имена на група светове и документирал съответните им географски характеристики, обикновено вторият кораб вкарваше новите имена в своята база данни. Често им се поставяше флагче, което указваше, че са временни, докато трети кораб не потвърдеше, че все още не се е натъкнал на други наименования. Ако два кораба разполагаха с противоречиви сведения, те обновяваха едновременно информацията си, така че всеки от обектите вече имаше по две вероятни имена. Ако фактите на три или повече кораба бяха противоречиви, започваше сравняване на всички данни, за да се види кои от тях се повтарят в два или повече кораба. В такъв случай непотвърдените факти се изтриваха или се запазваха в специално създадена за намиращи се под въпрос или неофициални данни. Ако дадена система действително получаваше име за първи път, новите имена постепенно се появяваха в базата данни на повечето кораби, въпреки че това понякога отнемаше десетилетия. Таблиците на Куейч бяха толкова точни, колкото бяха и сведенията на “Гностично възкачване”. Жасмина не беше от общителните ултри, така че не беше изключено тази система вече да е получила име. Ако случаят беше такъв, дадените от него с такава любов имена постепенно щяха да прекратят съществуването си или да се превърнат в призрачни данни на най-ниското ниво на корабната база.