Крозе управляваше айсджамъра покрай кервана, върху онова, което бе останало от пътя. Буботещите машини се извисяваха над малкото превозно средство. Рашмика наблюдаваше поставените върху контролното табло длани на Крозе с известно безпокойство. Беше достатъчно само едно неволно потрепване на китката, моментно невнимание, за да се озоват под онези колела. Но Крозе изглеждаше достатъчно спокоен, сякаш бе правил същото това нещо вече стотици пъти.
— Какво търсиш? — попита момичето.
— Кралската машина — отвърна тихо той. — Рецепцията, мястото, където се прави бизнес. Обикновено се намира някъде в началото. Но този керван е доста дълъг. Не съм виждал такъв от години.
— Впечатлена съм — призна Рашмика, загледана нагоре към движещата се, подобна на сграда машина, която се издигаше над малкия джамър.
— Е, не се впечатлявай прекалено — рече Крозе. — Катедралата, истинската катедрала, е много по-голяма от това. Движат се по-бавно, но пък не спират. Не могат, не е лесно. То е като да спреш ледник. В близост до някоя от тези майки дори аз се поизнервям. Нямаше да бъде и наполовина толкова лошо, ако не се движеха…
— Ето го кралят — обади се Линкс и посочи към първата колона. — От другата страна, скъпи. Ще трябва да заобиколиш.
— По дяволите! Ето това е, което наистина не обичам.
— Заложи на безопасността и се приближи отзад.
— Не. — Крозе оголи страховито зъбите си. — Ще докажа, че имам разни мъжки атрибути.
Рашмика усети как седалката се заби в гръбнака й, когато Крозе даде пълна газ на айсджамъра. Колоната се плъзгаше край тях, докато задминаваха колите една подир друга. Движеха се по-бързо, но не много по-бързо. Рашмика беше очаквала, че керванът се движи безшумно като повечето неща на Хела. Не можеше точно да го чуе, но го усещаше — грохот под нивото на доловимите звуци, хор от инфразвукови компоненти, който достигаше до нея през леда, през ските, през сложната система от ресори на айсджамъра. Непрестанният тътен на колелата напомняше нетърпеливо потропване на милиони обути крака. Стоварването на всеки трак на гъсениците в леда се чуваше като глухо бумтене. Към това се прибавяше драскането на подобните на кирки механични крака, предназначени да осигуряват някаква тяга, въпреки че земята беше замръзнала. Чуваше се ниското, стенещо стържене на сегментираната машина, както и още десетина други шумове, които не успяваше да изолира. Зад всичко това, като поредица от органови звуци, Рашмика чуваше задъханите усилия на двигателите.
Айсджамърът на Крозе вече бе поизпреварил водещата двойка машини и разстоянието, което го делеше в момента от тях, беше около два пъти по-голямо от дължината им. Батарея от прожектори светеше пред кервана и къпеше превозното средство на Крозе в остро синкаво сияние. Рашмика виждаше малки фигурки, които се движеха зад прозорците и дори по върховете на машините, приведени над парапетите. Скафандрите им бяха изрисувани в съответствие с религиозната иконография.
Керваните бяха факт от живота на Хела, но Рашмика знаеше съвсем слабо как оперират. Все пак беше запозната с основните моменти. Керваните бяха подвижните агенти на големите църкви, управителните тела на катедралите. Разбира се, катедралите се движеха — бавно, както бе пояснил Крозе — но почти винаги се ограничаваха с екваториалния колан на Неизменния път. Понякога се отклоняваха от Пътя, но никога не стигаха толкова далеч на север или на юг.
Керваните обаче можеха да се движат по-свободно. Скоростта им позволяваше да осъществяват пътувания далеч от Пътя и пак да успяват да настигнат своите майки-катедрали преди довършването на същото завъртане. Те се разцепваха и преобразуваха, докато се движеха, изпращаха по-малки експедиции и се сливаха с други през определени части от своето пътуване. Често един керван можеше да представлява три-четири църкви, които се отличаваха с фундаментално различните си възгледи по въпроса за чудото на Куейч и неговата интерпретация. Всички църкви обаче имаха еднаква нужда от черноработници и резервни части. Всички се нуждаеха от нови членове.
Крозе насочи айсджамъра към централната част на пътя, непосредствено пред кервана. Тъкмо бяха тръгнали нагоре по един склон и в резултат айсджамърът започна да губи предимството на скоростта пред кервана, който просто продължаваше да се движи, без да забелязва промяната в нивото.