— Бъди внимателен сега — обади се Линкс.
Крозе перна контролните лостове и задната част на айсджамъра се изви към другия край на процесията. Носът я последва и с тъп удар ските се наместиха в по-стари бразди, направени по-рано в леда. Наклонът бе станал още по-стръмен, но това вече нямаше значение, защото не се налагаше Крозе да бъде начело на кервана. Бавно, но с неспирната инерция на плъзгащата се покрай кораб планета, предните машини ги настигнаха.
— Това е кралят, така е — потвърди Крозе. — Както изглежда, те също са готови за нас.
Рашмика нямаше представа какво означава това, но докато се движеха успоредно, забеляза два полюляващи се от покрива крана, които спускаха метални куки. Две наперени фигури в скафандри слизаха по кабелите, всяка седнала върху една от куките. Изгубиха се от полезрението й и в продължение на няколко секунди не се случи нищо, после момичето чу тежки стъпки по покрива на айсджамъра. Последва дрънчене на метал в метал и миг по-късно движението на машината се прекрати като насън. Повдигнаха ги от леда и те увиснаха във въздуха от едната страна на кервана.
— Самонадеяните копелета го правят всеки път — рече Крозе. — Но няма никакъв смисъл да спориш с тях. Или приемаш това положение, или изобщо се отказваш да имаш вземане-даване с тях.
— Поне ще можем да излезем оттук и да си изпънем краката за малко — каза Линкс.
— В кервана ли сме вече? — поинтересува се Рашмика. — Официално, имам предвид?
— В кервана сме — потвърди Крозе.
Момичето кимна, изпълнено с облекчение, че вече бяха недосегаеми за полицията на Вигрид. Все още не бяха видели и следа от тях, но в нейните представи те бяха само един-два завоя зад айсджамъра на Крозе.
Все още не знаеше какво да мисли за това. Беше очаквала някакво раздвижване след като властите откриеха бягството й. Но освен молбата хората да бъдат нащрек и да я върнат, ако я открият, не беше предполагала, че някой ще предприеме активни, целенасочени действия. Положението обаче се бе оказало по-неприятно, защото полицията бе решила, че Рашмика има нещо общо с експлозията в склада за взривни материали. Явно смятаха, че бяга от страх да не бъде разкрита. Те, разбира се, грешаха, но при липсата на по-убедителен заподозрян, тя нямаше никакво доказателство в своя защита.
Слава Богу, Крозе и Линкс поне не се съмняваха в това или пък изобщо не ги интересуваше какво би могла да е извършила. Оставаше обаче страхът йот барикадиране на пътя, което да сложи край на движението на айсджамъра, преди да стигнат до кервана.
Сега можеше да престане да се тревожи… поне за това.
Паркирането на айсджамъра отне само минута. Крозе, изглежда, нямаше думата по въпроса, защото, без да направи каквото и да било, което Рашмика да забележи, въздухът в превозното средство се раздвижи и от това тъпанчетата й леко запукаха. После чу приближаващи се стъпки.
— Обичат да се знае кой е шефът — каза Крозе, сякаш това се нуждаеше от пояснение. — Но ти не се страхувай от никой тук, Рашмика. Те обичат да демонстрират силата си, но въпреки това се нуждаят от нас, обитателите на полупустинните райони.
— Не се притеснявай за мен — отвърна момичето.
В кабината нахлу някакъв човек. Държеше се така, сякаш беше излязъл за малко едва преди минута. Широкото му жабешко лице беше месесто, а кожата, която свързваше основата на плоския му нос и горната част на устата, блестеше от нещо неприятно. Носеше палто от дебела пурпурна материя, с дълъг подгъв и щедро бухнали яка и маншети. Барета с неясен дребен образ бе поставена на една страна върху червените му коси, а пръстите му бяха натежали от богато орнаментирани пръстени. В едната си ръка стискаше компютърен бележник, чийто екран беше запълнен с колонки, изписани с древна писменост. Рашмика забеляза на дясното му рамо някаква конструкция от яркозелени колонки и тръбички. Нямаше представа за какво служи — дали е украшение или тайнствен лечебен аксесоар.
— Мистър Крозе — каза вместо “добре дошли” непознатият. — Каква неочаквана изненада. Наистина не мислех, че ще успеете и този път.
Крозе сви рамене. Рашмика виждаше, че прави всичко възможно да изглежда безгрижен и незаинтересован, но се забелязваше, че това му струва известни усилия.
— Добрият човек не може да бъде задържан, квесторе.
— Възможно е. — Новодошлият хвърли поглед към екрана и присви устни с вид на човек, захапал лимон. — Вие обаче оставихте нещата за малко късничко през деня. Печалбите са незначителни, Крозе. Надявам се да не останете прекалено разочарован.
— Животът ми е поредица от разочарования, квесторе. Мисля, че вече съм свикнал с това.