— Няма как да се забележат — беше изпълнено от конджоинърски лекари. Те могат да зашиват човека така добре, сякаш нищо такова никога не се е случвало. — Погледна последователно и двамата. И гневът, и страхът й бяха еднакво очевидни. — Това означава ли, че не ми вярвате?
Клавейн поклати глава.
— Означава, че не можем да проверим историята ти, нищо повече. Според Валенсин налице е разтягане на матката, което може да бъде резултат от скорошна бременност, както и хормонални промени в кръвта ти, които поддържат същото заключение. Но той смята, че е възможно да има и други обяснения.
— Те също не противоречат на моята история.
— Ние обаче се нуждаем от по-убедителни аргументи, преди да предприемем военни действия — каза Клавейн.
— Пак ще попитам: защо просто не ми се доверите?
— Защото не само историята ти за бебето няма никакъв смисъл — отговори старецът. — Как се добра дотук, Ана? Къде е корабът, който би трябвало да те е докарал? Не си дошла чак от системата Ризургам в тази капсула, но няма следи от влизането на друг космически кораб в нашата система.
— И това ме превръща в лъжкиня?
— Превръща те в заподозряна — намеси се Скорпион. — А нас ни кара да се питаме дали действително си това, което изглеждаш.
— Корабите са тук — обяви с въздишка тя, сякаш проваляше грижливо замислена изненада. — Всичките. Концентрирали са се непосредствено в пространството около тази планета. Рьомонтоар, “Зодиакална светлина”, двата останали космически кораба на отряда със специално предназначение на Скейд — всичките са там горе, на една астрономическа единица от тази планета. Във вашата система са от девет седмици. Ето така стигнах тук, Клавейн.
— Не е толкова лесно да скриеш космически кораби — заяви той. — Не и през цялото време. Не и когато ги търсим активно.
— Вече можем да го правим — увери го Хури. — Разполагаме с техники, за които не знаете нищо. Научили сме разни неща… неща, които ни се наложи да усвоим след последната ни среща. Неща, на които няма да повярвате.
Клавейн погледна към Скорпион. Прасето опита да отгатне какво става в главата му, но без успех.
— Като? — попита старецът.
— Нови двигатели — отвърна тя. — Тъмни двигатели. Не можете да ги видите. Нищо не ги вижда. Отработената материя… изчезва. Камуфлажни екрани. Мехури със свободна сила. Миниатюризирани криоаритметични двигатели. Стабилен контрол на инерцията в корабни мащаби. Хипнотично оръжие. — Ана потрепери. — Наистина не обичам хипнотичното оръжие. Плаши ме. Виждала съм какво става, когато нещо с него не е наред. А то не е наред.
— И всичко това само за двайсет и няколко години? — възкликна невярващо Клавейн.
— Помогнаха ни.
— Като те слуша, човек ще помисли, че сте разговаряли с Господ, намиращ се от другата страна на телефонната линия, за да реализира списъка с вашите желания.
— Не беше Господ, повярвай ми. Щях да разбера. Аз бях тази, която търсеше помощта.
— И кого точно потърси?
— Моята дъщеря — отвърна Хури. — Тя знае разни неща, Клавейн. Затова е толкова ценна. Ето защо я иска Скейд.
На Скорпион му се виеше свят: струваше му се, че с разкриването на всеки следващ слой от историята на Ана, излизаше наяве нещо още по-неразбираемо.
— Все още не ми е ясно защо не сигнализира пристигането си от орбита — поинтересува се Клавейн.
— Отчасти защото не искахме да привличаме вниманието към Арарат — отвърна Хури. — Не и преди да се е наложило. Там горе се води война, разбираш ли? Голяма космическа война с доста добре прикрити участници. Всяко сигнализиране е рисковано. Освен това стават много пробиви и възпирания.
— Между вашите сили и силите на Скейд ли?
— Още по-сложно е. До неотдавна Скейд се биеше по-скоро заедно с нас, отколкото срещу нас. Дори сега, като се изключат личните сметки, бих казала, че се намираме в състояние на нещо като “неспокойно примирие”.
— Тогава срещу кого, по дяволите, се биете? — възкликна Клавейн.
— Срещу инхибиторите — отвърна Ана. — Вълците, или както и да ги наричате.
— Те тук ли са? — намеси се Скорпион. — В тази система?
— Съжалявам, че провалих приятните ви илюзии — каза Хури.
— Е — промълви Клавейн и се огледа, — не знам за вас, но тази вест определено ми развали деня.
— Това беше идеята — рече Ана.
Старецът прокара показалец по правата линия на носа си.
— Още нещо. На няколко пъти, откакто пристигна тук, спомена нещо, което звучеше като “хела”. Дори каза, че трябва да отидем там. Това име не ми говори нищо. Какво означава?