— А сега нека да поговорим по същество — додаде той. Бръкна в някакъв джоб на скафандъра си и измъкна оттам метална тубичка. Побутна я към другия край на масата. — Момичето е проблем — заяви Грьолие. — Има потенциала да бъде от полза на първо свещеника, макар той още да не го знае.
Квесторът опитваше да говори нормално.
— Значи познавате първосвещеника?
— Горе-долу.
— И знаете дали е жив, искам да кажа?
— Жив е. Просто не излиза много често от Клоктауър. — Грьолие погледна отново към Ментово бонбонче. — Задаваш много въпроси за управител на керван, а?
— Съжалявам.
— Отвори тубичката.
Квесторът се подчини. Вътре имаше две парчета стегнато навита хартия. Измъкна ги внимателно и ги разви върху масата. Едното беше писмо. Другото съдържаше поредица загадъчни обозначения.
— Нямам представа какво би трябвало да правя с това.
— Няма проблем, аз ще ти кажа. Писмото държиш тук. Обозначенията, в това число и тубичката, даваш на един човек на име Пьотр.
— Не познавам човек на име Пьотр.
— Би трябвало. Той е поклонник, вече е в твоя керван. Малко откъм нестабилната страна.
— Нестабилната ли?
Без да обръща внимание на въпроса му, Грьолие потупа куфарчето, което продължаваше да си тананика и да гъргори, сякаш изпробвайки кръвта на квестора.
— Повечето циркулиращи щамове вируси не са особено опасни. Те предизвикват религиозни чувства или видения, но не влияят директно върху самоосъзнаването на приемника. Това, което има Пьотр, е различно. Наричаме го DEUS-X. Рядка мутация на първоначалния индоктринален вирус, която опитваме да държим под контрол. Поставя човек в центъра на неговия личен космос. Той не го осъзнава винаги, но вирусът пренастройва усещането му за реалността така, че той се превръща в свой Бог. Привлечен е от Пътя, към една или друга от църквите, но винаги е в конфликт с конвенционалната доктрина. Той ще скача от една секта в друга, чувствайки се винаги на ръба на просветлението. Изборът, който прави, ще става все по-екстремен, ще го кара да проявява по все по-странни начини благоговението си към Халдора, като Наблюдателите.
Квесторът не беше чувал никога за DEUS-X, но описаният от Грьолие религиозен тип му беше добре познат. Неговите представители бяха обикновено млади мъже, обикновено много сериозни и без всякакво чувство за хумор. В мозъците им вече имаше нещо, за което вирусът да се залови.
— И какво общо има той с момичето?
— Все още нищо. Искам просто този лист и тази тубичка да стигнат до Пьотр. Те ще означават за него каквото трябва, въпреки че никога не е виждал тези обозначения, написани точно така. За него това ще бъде като откриване на богато илюстровани писания, докато досега е разполагал единствено с някакви драсканици върху камък.
Квесторът се взря отново в листа. Сега, като се вгледа в него по-внимателно, му се стори, че е виждал тези знаци и преди.
— Липсващото изчезване? — попита той. — Мислех, че са само бабини деветини.
— Няма значение дали са бабини деветини, или не. Това е едно от крайните вярвания, с които Пьотр вече е влизал в контакт. Той ще го разпознае и то ще го стимулира да действа. — Грьолие изучаваше събеседника си много внимателно, сякаш преценявайки доколко може да се разчита на него. — Уредил съм шпионин сред Наблюдателите. Той ще спомене на Пьотр нещо за момиче, тръгнало на Кръстоносен поход, нещо вече предсказано. Момиче, родено върху лед, предназначено да промени света.
— Рашмика?
Грьолие изобрази с ръката си пистолет, насочи го към квестора и щракна с пръсти.
— От теб се иска само да ги събереш. Дай й възможност да посети Наблюдателите, а Пьотр ще се погрижи за останалото. Той няма да устои и да подмине знанието, което е придобил.
Квесторът се намръщи.
— Тя трябва ли да види тези знаци?
— Тя се нуждае от причина да се срещне с първосвещеника. Другото писмо ще помогне — свързано е с брат й, — но може да се окаже недостатъчно. Тя се интересува от скътлърите, така че липсващото изчезване ще събуди любопитството й. Няма да устои и ще тръгне след него, колкото и настойчиво инстинктът й да я предупреждава да стои далеч от катедралите.
— Но защо просто да не й дам тубичката сега? Защо трябва да се прави целият този обременяващ театър с Наблюдателите?
Грьолие погледна отново към Ментово бонбонче.
— Ти май наистина нищо не научи, а?
— Съжалявам, аз просто…
— Това момиче е изключително трудно да бъде манипулирано. То може да разчита незабавно лъжата, освен ако лъжецът не говори абсолютно искрено. Човек трябва да действа с нея с неподлежаща на въпрос, изключителна вяра в това, което говори и прави. — Грьолие направи пауза. — Във всеки случай искам да знам ограниченията й. Когато я изучавам от разстояние, към нея може да се подхожда открито. Но дотогава искам да я ръководя от дистанция. Ти си част от схемата, но ще бъдеш също така тест за нейната способност.