Скорпион барабанеше с върховете на пръстите си по облегалката на стола.
— Ако тази информация ще ти помогне, видял си привидение от трети тип. Тип едно е локализирана промяна в атмосферните условия на кораба: необяснимо движение на въздуха или падане на температурата. Те са най-разпространените и за тях се докладва почти всекидневно. Вероятно само една част имат нещо общо с Капитана.
— Няма човек, на който да не му се е случвало да се натъкне на някое от тях — каза Полфри.
— Втори тип е малко по-рядък. Дефинираме го като разпознаваем говорен звук — дума, част от изречение или дори цяло твърдение. Отново има елемент на несигурност. Ако си уплашен и чуеш воя на вятъра, лесно е да си въобразиш някоя и друга дума.
— Не беше такова.
— Не, очевидно не. Което ни отвежда до проява от трети тип: физическо присъствие, преходно или не, което се проявява или чрез локална физическа промяна на корабната тъкан — поява на лице в стената например, — или посредством съвместна изява на някакъв механизъм или група механизми. По всички личи, че си видял именно такова нещо.
— Звучи много успокояващо.
— Би трябвало. Мога да ти кажа също, че въпреки слуховете за противното, никой никога не е пострадал от срещата с привидение и че много малко работници са виждали трети тип повече от веднъж.
— Това все пак няма да ме накара да сляза отново долу.
— Аз и не искам това от теб. Ще ти бъде дадена някаква друга задача на по-високите нива на кораба или на сушата.
— Колкото по-скоро изляза от този кораб, толкова по-добре.
— Добре. В такъв случай въпросът е уреден.
Скорпион понечи да стане — столът му одраска пода.
— Това ли е? — попита Полфри.
— Ти ми каза всичко, което е нужно да знам.
Полфри бъркаше в пепелника с изгасналата угарка на последната си цигара.
— Виждам призрак и един от хората с най-голяма власт в колонията идва да ме разпита за случилото се?
Скорпион сви рамене.
— По една случайност бях в района и реших, че ще оцениш проявата ми на интерес към станалото.
Мъжът го гледаше с критично изражение, което Скорпион рядко бе виждал в прасетата.
— Става нещо, нали?
— Не съм сигурен, че разбирам за какво говориш.
— Нямаше да разпитваш някой от обслужването на трюма, ако долу не ставаше нещо.
— Запомни го от мен — долу вечно става нещо.
— Но сега сигурно става дума за нещо повече от обикновеното. — Полфри му се усмихна така, както се усмихват тези, които смятат, че знаят нещо, което бихте предпочели да не знаят, или когато си мислят, че са открили нещо, което не би трябвало да открият. — Аз слушам. Чувам за всички други привидения, не само появилите се по време на моята смяна.
— И заключението ти е?
— Зачестяват. Не само през последния ден, а през последните седмици или месеци. Знаех, че е въпрос единствено на време преди и аз да видя някое.
— Много интересен анализ.
— Така, както го виждам аз, напоследък Капитанът като че ли не може да си намери място. Но какво ли пък знам аз? Аз съм просто един трюмен механик.
— Точно така — каза Скорпион.
— Но все пак знаеш, че става нещо, нали? Иначе нямаше да проявиш такъв интерес към една-единствена поява. Обзалагам се, че напоследък разпитваш всеки, с който се е случило подобно нещо. Той наистина те тревожи, нали?
— Капитанът е на наша страна.
— Така се надяваш.
Полфри се изкиска триумфиращо.
— Всички се надяваме да е така. Освен ако нямаш някакъв друг план да напуснеш тази планета, Капитанът е единственият ни билет.
— Говориш така, сякаш изведнъж се е появила спешна причина да заминем.
Скорпион се замисли дали да не му каже, че наистина има такава причина, за да го разтревожи. Полфри определено не му допадна. Но той щеше да се разбъбри, а последното, от което имаше нужда в този момент, беше вълна от паника, с която да се справя освен с малката криза на Хури. Просто щеше да се лиши от това малко, мощно удоволствие.
Подпря се на масата и вонята, идваща от Полфри, го удари като стена.
— Една дума за тази среща пред когото и да е — заяви той, — и няма да работиш повече по справянето с отточните води. Ще бъдеш част от проблема.
Скорпион стана от стола с намерението да остави Полфри сам с мислите си.
— Не ме попита за това — рече работникът, като му подаде очукания сребрист шлем.
Скорпион го пое и го завъртя в ръцете си. Оказа се по-тежък, отколкото бе очаквал.