— Мислех, че е твой.
— Неправилно си помислил. Открих го долу сред железарията, след като привидението си отиде. Не мисля, че беше там преди.
Скорпион се вгледа по-внимателно в шлема. Моделът му се стори много стар. Над малкия правоъгълен отвор на лицевата му част имаше много правоъгълни символи в основни цветове. Сред тях личаха кръстчета и полумесеци, линии и звезди.
Прасето се запита какво ли означаваха.
Хела, 2727 година
Сега, когато разполагаше с време, Рашмика се възползва от възможността да разгледа кервана. Макар вътрешното пространство да беше внушително, тя скоро установи, че отделните части на кервана си приличат много. Където и да отидеше, се натъкваше все на същите неприятни миризми, същите бродещи поклонници и търговци. Вариациите на тази тема, ако изобщо ги имаше, бяха доста еднообразни, за да я заинтригуват. Истинското й желание сега беше да излезе навън, на покрива на процесията.
От много месеци не беше виждала Халдора и сега, когато газовият гигант най-сетне се беше появил на хоризонта, докато керванът намаляваше делящото го от катедралите по Пътя разстояние, тя бе обзета от внезапното желание да излезе навън, да легне по гръб и просто да съзерцава огромната планета. Но първите няколко пъти, когато опита да намери начин да се качи на покрива, нито една от вратите не се отвори. Момичето пробва различни места в различни моменти на деня с надеждата да направи пробив в охранителната система на кервана, но покривът се пазеше добре, вероятно защото на него имаше доста чувствителна навигационна апаратура.
Тъкмо се бе отказала от поредния си опит да излезе и се обърна, за да се върне, когато квесторът препречи пътя й Малкият му зелен любимец бе клекнал на рамото му. Само така ли й се струваше, или наистина нещо не беше както трябва с единия му преден крайник? Той завършваше с чуканче със зелен връх, което не беше забелязала досега.
— Мога ли да ви помогна, мис Елс?
— Просто изследвах кервана — отвърна тя. — Позволено е, нали?
— С известни ограничения — да. — Той кимна по посока на гърба й, към вратата, през която не беше успяла да мине. — Покривът, разбира се, е едно от неразрешените места.
— Покривът не ме интересува.
— Така ли? В такъв случай трябва да сте се загубили. Тази врата води единствено към покрива. А там горе няма нищо интересно, повярвайте ми.
— Исках да видя Халдора.
— Несъмнено сте я виждали многократно и преди.
— Но не и напоследък и никога много далеч на хоризонта. Исках да я вида в зенита й.
— Е, ще трябва да почакате. А сега… ако нямате нищо против.
Мина покрай нея, а обемистото му тяло я притисна неприятно в тясното пространство на коридора. Зеленото същество я проследи с фасетъчните си очи.
— Нека безгрешният хвърли първия камък — произнесе напевно то.
— Къде отивате, квесторе? Не сте сложили скафандър.
— Продължавайте си по пътя, мис Елс.
Той направи нещо, което очевидно не искаше тя да види — бръкна в потъналата в тъмнина ниша край вратата, която един случаен посетител никога не би забелязал. Опита се да действа бързо, за да прикрие жеста си. Момичето чу тихо щракване, сякаш се бе отворил някакъв скрит механизъм.
Вратата се отвори пред него. Квесторът престъпи прага й В осветеното в червено пространство от другата страна Рашмика зърна оборудване за спешни ситуации и няколко окачени скафандъра.
Върна се няколко часа по-късно, за да бъде сигурна, че квесторът се е прибрал в кервана. Носеше скафандъра си във вид на вързопче, за да го пренесе незабележимо дотук. Опита да отвори вратата: беше все така заключена. Но щом плъзна длан в малката ниша, която квесторът тайно бе използвал, напипа скрит бутон. Натисна го и чу щракването на заключващия механизъм. Вероятно имаше някаква друга осигуровка, която не позволяваше на вътрешната врата да се отвори, ако външната също е отворена. Случаят обаче не се оказа такъв и вратата се отвори пред нея, както се беше отворила и пред квестора. Момичето се мушна в междинната камера, затвори вътрешната врата след себе си и облече костюма. Провери въздуха, за да се увери, че има достатъчно в резервоара, и изпита чувство на дежа вю, когато си спомни как бе направила същата проверка, преди да напусне дома си.
Спомни си, че резервоарът не беше пълен до края, сякаш някой бе използвал неотдавна костюма й. Тогава не се бе замислила върху тази подробност, но сега спомените я връхлетяха в светкавична, всяваща смут в душата й поредица. В леда около изхода бе видяла отпечатъци от стъпки, което показваше, че някой бе използвал и него, а не само костюма й. Следите бяха достатъчно малки, за да принадлежат на майка й, но със същия успех можеха да бъдат оставени и от нея самата.