Стигна до оградената от перила пътека в края на машината. От следващата машина я делеше цяла пропаст, над която висеше мост с доста ефимерен вид, изграден от метални летви. Сега забеляза нещо, което не се виждаше от земята, а именно че разстоянието — както вертикалното, така и хоризонталното — се променя непрекъснато, и в резултат малкият мост се мята и извива като обзет от болка. Вместо перилата, за които се държеше в момента, той имаше само метални жици. Ниско долу, на половината разстояние до земята, имаше свързваща част, която се раздуваше навътре-навън като мях. Тя изглеждаше много по-сигурна от моста.
Рашмика предположи, че като се върне вътре в кервана, ще успее да намери пътя до топлата връзка. Или пък можеше да се престори, че е разгледала достатъчно за днес. Последното, от което се нуждаеше, беше да започне да си създава врагове в самото начало на издирването. Беше убедена, че за това ще има предостатъчно време по-късно.
Тя направи крачка назад. Миг след това обаче се върна до моста и разпери ръце, така че да хване двете жици встрани. Мостът се гърчеше пред нея, металните летви се местеха напред-назад и помежду им се образуваха ужасяващи пролуки. Момичето направи крачка напред и постави обутия си в ботуш крак върху първата плоча.
Не изглеждаше сигурно. Летвата се огъна надолу, сякаш не беше от твърд материал. “Продължавай” — каза си Рашмика. Направи още една стъпка и сега вече и двата й крака бяха на моста. Погледна назад. Водещата машина се люлееше равномерно и се отклоняваше леко надясно-наляво. Мостът се гърчеше под Рашмика, подхвърляше я ту на едната, ту на другата страна. Тя се държеше здраво за жиците. Отчаяно й се искаше да се върне, но някакъв тънък, тихичък гласец й казваше да не го прави. Той твърдеше, че ако не й стигне смелост за това просто нещо, тогава няма да намери кураж да открие брат си.
Момичето направи още една крачка по моста. И продължи нататък. Ето какво трябваше да стори.
ПЕТНАЙСЕТ
Арарат, 2675 година
Блъд влетя в конферентната зала, стиснал под мишница огромно количество навити на руло карти. Сложи ги на масата и разгърна една от тях; тя се разви послушно. Дебелата кремава хартия, чиято структура напомняше на кожа, зае цялата маса. При дадена от Блъд команда топографските характеристики се издигнаха нагоре, така че картата стана релефна, после части от тях потънаха в сянка в съответствие с редуването на деня и нощта в тази област на Арарат. Географската дължина и ширина се появиха във вид на тънки блестящи линии, обозначени с миниатюрни цифрички.
Хури се надвеси над картата и я изучава известно време. Завъртя я леко, след това посочи малка островна верига.
— Някъде тук, на около трийсет километра западно от онзи пролив, осемстотин километра северно оттук.
— Това нещо осъвременява ли се в реално време? — попита Клавейн.
— Средно на всеки два дни — отвърна Скорпион. — Може да отнеме и малко повече. Зависи от капризите на сателитните позиции, намиращите се високо балони и облачната покривка. Защо?
— Защото изглежда, че има нещо горе-долу там, където тя каза, че трябва да има.
— Той е прав — обади се Хури. — Трябва да е корабът на Скейд, нали?
Скорпион се наведе, за да огледа бялото петънце.
— Това не е кораб — заяви той. — А ледено петно, нещо като малък айсберг.
— Сигурен ли си? — попита Клавейн.
Блъд насочи копитото си натам, накъдето бе показала Хури.
— Нека проверим, за да се уверим. Карта, увеличи десетократно.
Повърхностните характеристики на картата запълзяха към краищата й. Леденото петно се разду, докато придоби размери на нокът. Блъд каза на картата да приложи увеличителен филтър, но не забелязаха явно увеличаване на детайлите, освен неопределен намек, че айсбергът се стича в морето, простирайки фини бели мустачета във всички посоки.
— Не е кораб — повтори Скорпион.
Клавейн не изглеждаше толкова убеден.
— Ана, корабът, с който е слязла Скейд… в доклада си казваш, че е тежка корвета, нали?
— Не съм специалист по корабите, но така ми казаха.
— Каза, че бил дълъг петдесет метра. Странното е, че този айсберг явно е със същите размери. Пропорциите съответстват… може би е малко по-широк, но не кой знае колко.