- Какви усложнения по-точно?
- Като за начало - доста по-трудно е да забременееш. След това има голяма вероятност от прееклампсия, високо кръвно налягане, гестационен диабет...
- Мислех, че си доктор по археология, а не гинеколог!
- Знаеш ли - призна си глуповато Нина, - когато Лола все още беше на работа, се тревожех за нейното здраве и за това на бебето, така че прочетох някои неща за потенциалните проблеми, които можеха да се появят. Какво? - попита го тя, като видя подигравателното му изражение. - Тя е единствената ми близка приятелка, която е била бременна. Исках да съм готова, ако нещо се случеше с нея!
Еди се ухили.
- Виждаш ли? Ето за такова „гледане изкъсо“ на подчинените ти говорех. Сигурен съм, че ООН разполага с няколко доктори на щат.
- О, я млъкни - скастри го Нина и го сръга отново. - Искам да кажа, че това ме накара да осъзная, че шансовете нещо да се случи с Лола бяха ниски... но те започват да се увеличават, когато става въпрос за жена на моята възраст.
- Тези шансове би трябвало още да са ниски - каза Еди. - Имам предвид, че си в добро здраве - тренираш, не си дебелогъза, не ядеш вредни храни, дори не пиеш толкова много вече. А аз съм в абсолютно същата форма, в която напуснах САС.
Нина погледна скептично корема му.
- Аха!
Еди изръмжа.
- Добре де, може би съм качил някое и друго килце за девет години. Но не прекарвам вече дните си, бягайки трийсет километра в пълно бойно снаряжение, така че какво очакваш? Както и да е, и двамата сме в цветущо здраве, това навярно ни поставя в изгодна позиция спрямо другите двойки на нашата възраст?
- Не става въпрос само за здравето. Има някои неща, които си остават опасни, независимо от здравословното състояние на хората. Не искам да съм черногледа и депресивна, но шансовете за недоносване нарастват значително след навършването на трийсет години. Увеличават се и рисковете при раждането, възможността от родилни дефекти...
- Родилни дефекти? - прекъсна я остро Еди и се изправи.
- Страхувам се, че да. Аутизмът се среща често при деца с възрастни родители, както и синдромът на Даун и други генетични заболявания. - Нина забеляза изплашеното му изражение. - Какво има? Съжалявам, не исках да те разстройвам толкова много.
Чейс поклати глава.
- Не, всичко е наред.
- Подобни неща притесняват ли те? - Имаше нещо много по-сериозно в реакцията и изражението му. - Може би нещо, което си видял в миналото?
Отговорът му не дойде веднага.
- Да.
- Къде?
- По време на работа - отвърна Еди с много по-груб тон. - Не мога да говоря за това.
След шест години, прекарани заедно, Нина познаваше достатъчно добре съпруга си и улавяше всички нюанси в държанието му, когато заговореше за професионалното си минало - първо като британски войник в специалните части, а после и като наемник.
- По време на работа, а не на мисия? - Разликата беше малка, но важна. При мисия всичко се покриваше от държавните органи, а тайните, които Еди пазеше от втората половина на своята кариера, бяха по лични причини.
- Няма значение. Нека просто кажем, че съм виждал подобни неща. И наистина не искам да говоря за тях.
Нина реши да не го притиска.
- Добре, няма проблем. Ти и тайните ти - продължи тя, като се пошегува умишлено, с надеждата да смени темата. - Мисля, че те познавам достатъчно добре. След всичко, което сме преживели заедно, не съм убедена, че може да има нещо от миналото ти, което да ме шокира.
Еди се усмихна.
- Да, навярно си права.
Нямаше как Нина да не забележи, че съпругът ѝ се подвоуми, преди да отговори.
2.
Лондон
Осем години по-рано
Еди Чейс се взираше безутешно в олющения таван и се чудеше има ли смисъл въобще да става от леглото.
И да го стореше, почти нямаше какво да прави. Времето беше нехарактерно горещо за този сезон и неприятно влажно, температурата в малкия студио апартамент бе непоносима още от сутринта, а навън едва ли щеше да е по-добре. Нямаше работа, нямаше много пари... и се намираше по средата на горчива раздяла със съпругата си.
Какво, по дяволите, се беше объркало? Той и София се бяха оженили преди по-малко от година и половина, в безумен ураган от страст, който смяташе, че ще продължи вечно. Изведнъж всичко се беше сринало за един ужасен миг, оставяйки го смаян и объркан в тази бърлога.