- Добре ли си?
- Аха, да. Просто се бях замислил за нещо, това е всичко. Какво?
- Кафе?
- Ще донеса. Какво да ви взема на всички?
Нина се изправи.
- Всичко е наред, аз ще отида. За теб обикновеното ли да бъде?
- Да, благодаря ти.
Жената се насочи към бара, но преди да направи поръчката, се обърна, за да види съпруга си отново отнесен в своите мисли и далеч от разговора на масата.
* * *
Същият поглед се беше наместил на лицето на Чейс и вечерта.
Нина се беше свила в един фотьойл и четеше книга, не обръщаше внимание на включения телевизор. Хвърли поглед на съпруга си, който се беше изпънал на дивана, той също не забелязваше случващото се на екрана.
- Земята вика Еди.
Мъжът премига и повдигна глава.
- Какво?
- Беше се отнесъл нанякъде. Давам едно пени, за да разбера за какво си мислиш?
- Звучи ми като добра сделка - отвърна Чейс. - Ако получавах по едно пени всеки път когато ми идваше мисъл на ума, щях да имам около... охо, три паунда и седемнайсет пени досега.
- Толкова много? - И двамата се усмихнаха. - За какво мислиш? Погледът ти беше същият днес следобед, докато бяхме заедно с Лола и Дон.
Еди се подвоуми, преди да отговори:
- Мислех си за... онова, което каза Дон. Че е време да имаме деца. - Той се изправи на дивана и седна. - Чудех се дали не е прав. Искаме ли да имаме деца, и ако искаме, не отлагаме ли вече прекалено дълго?
- Разполагаме с достатъчно време, за да решим - увери го Нина. - Както ти му каза, все още не сме толкова стари.
Еди не изглеждаше убеден.
- Не знам. Аз минавам четиресетте, ти ще ставаш на трийсет и пет... Имам предвид, господи, майка ми и баща ми са били на двадесет и една, когато съм се родил аз.
- Времената се променят. Тогава хората са имали деца по-рано. Родителите ми са били в средата на двайсетте си, когато съм се пръкнала.
- Предполагам, че си права.
Нина осъзна, че темата продължава да тревожи съпруга ѝ, затова остави книгата си и се присъедини към него на дивана.
- Хей - започна тя и обви ръце около него, - ти искаш ли да имаме деца?
Последва нова пауза.
- Не знам. Наистина не знам - каза Чейс и сложи ръка върху нейните. - Имам предвид, и преди сме говорили по темата, която е едно от онези неща, които очакваш да се случат, рано или късно, когато се ожениш. Но... има някои спънки, които се появяват на пътя. Като полудели култове и изгубени градове и психари, които се опитват да започнат Трета световна война.
Нина се ухили.
- Незначими пречки, бих казала.
- Да. Повечето хора трябва да мислят единствено за кариерите си. На нас ни се е паднала честта да носим тежестта на целия свят.
- Това не е нещо, което би искал да правиш с дете наоколо, нали? В крайна сметка май е по-добре, че нямаме.
Нина направи коментара по-скоро шеговито, но когато видя как мъжът пред нея посърна - нещо, което той се опита да прикрие бързо - осъзна, че Еди го е приел на сериозно.
- Хей, хей - започна жената с извинителен тон, - просто се шегувах. Не съм изключила този вариант, никак даже. Но животът ни досега е бил толкова... сложен.
- Да, знам. - Чейс сплете пръстите си с нейните и ги стисна здраво, след което се наведе и я целуна по бузата. - Въпреки че...
- Какво?
- Нещата не са чак толкова сложни в момента, нали? Всички операции на АСН си вървят по часовник, без никакви проблеми...
- Не предизвиквай съдбата!
Мъжът се засмя.
- Въпреки това съм прав, нали? Разкопките на Атлантида тръгнаха по план след случилото се миналата година, египтяните ни помолиха да им помогнем с гробницата на Александър Велики...
- Ако въобще е това, за което я мислят - прекъсна го Нина.
Дори и най-големите експерти в тази сфера не бяха сигурни, че новите разкопки в Александрия ще доведат до някакви положителни резултати.
- Въпреки това важното е, че сме замесени. Също така индийското правителство ни сътрудничи по работата върху Криптата на Шива, дори и перуанците допуснаха АСН да се намеси в случващото се с Ел Дорадо.
- Неохотно - отвърна Нина с нотка на професионално раздразнение.
- Важното е, че всички продължават да желаят помощта ни. Работим по редица разкопки едновременно и знаеш ли защо? Защото всичко върви чудесно.
- Толкова сериозно предизвикваш съдбата!
Еди се ухили.
- Всичко върви гладко - настоя той, - но знаеш ли защо? Защото поставяш правилните хора на правилните места и те знаят какво правят. Това означава, че вече не ти се налага да наблюдаваш под лупа всичко, което се случва.
Съпругата му го дари с особено намръщена физиономия.
- Защо казваш „вече“?
- Защото ти никога не си надничала през рамото на хората си и не си им казвала да копаят петнайсет сантиметра по-вляво, нали? - каза Еди и я целуна отново. - АСН се намира в затишие в момента. Така или иначе, си говорихме да си вземем малко почивка от агенцията - може би правилното време е сега. Пък и ще имаш време за книгата.