— Господи! — Ив затвори очи, когато разговорът приключи. След него на диска нямаше друг запис. Тя стреснато повдигна клепачи. — Къде е обаждането й в телевизията? Нали Морз съобщи, че телефонирала и поискала отпуск.
— Възможно е да се е обадила от портативния видеотелефон в колата си.
— Ей сега ще проверя. — Извади комуникатора си и нареди: — Фийни. Искам да знам къде е произведена колата на Надин Фарст, какъв модел е, както и номера й.
Не след дълго установи, че според компютъра репортерката е извадила автомобила от гаража предишния ден, но все още не го е върнала.
— Това никак не ми харесва — промърмори Ив, когато отново се качи в колата на Рурк. — Ако е заминала, положително щеше да ми остави съобщение. Ще се обадя на някой шеф от Канал 75 и ще проверя на кого е съобщила, че излиза в отпуск. — Започна да набира номера по видеотелефона в колата, но внезапно се отказа. — Преди това трябва да проверя друг разговор. Извади джобния си компютър и поиска номера на Дебора и Джеймс Кирски от Портланд, щата Мейн. Когато го получи, го прехвърли на видеотелефона. След секунди на екрана се появи жена с побеляла коса и тъжни очи.
— Госпожо Кирски, аз съм лейтенант Далас от нюйоркската полиция.
— Да, лейтенант. Помня ви. Има ли някакви новини?
— Съжалявам, но в момента нямам какво да ви съобщя. — Мислено се прокле и си каза, че непременно трябва да я утеши с нещо. — Проверяваме новопостъпилата информация. Надяваме се, че скоро ще заловим престъпника.
— Днес се простихме с Луиз. — Възрастната жена се помъчи да се усмихне. — Сърцето ми се стопли, като видях колко много хора са я обичали. Присъстваха повечето й съученички, получихме цветя и писмени съболезнования от всичките й колеги в Ню Йорк.
— Дъщеря ви няма да бъде забравена, госпожо Кирски. Кажете ми, Надин Фарст присъства ли на траурната церемония?
— Очаквахме я. — Подутите от плач очи на възрастната жена за миг станаха безизразни. — Преди няколко дни й се обадих в службата, за да й съобщя датата на погребението. Обеща, че ще дойде, но навярно й се е случило нещо непредвидено.
Стомахът на Ив мъчително се сви от тревога.
— Не ви ли се е обаждала оттогава?
— Не сме се чували няколко дни. Знам, че има много работа. Освен това животът продължава. Не бива вечно да скърби.
Ив не можеше да я утеши, тъй като вестта за изчезването на Надин щеше да обезпокои възрастната жена.
— Скърбя за тежката ви загуба, госпожо Кирски. Ако имате въпроси или просто ви се иска да си поговорим, моля обадете ми се. По всяко време.
— Много сте мила. Надин каза, че няма да се спрете пред нищо, за да откриете престъпника, който уби детето ми. Нали ще го заловите, лейтенант Далас?
— Да, госпожо. — Прекъсна връзката, отметна глава и затвори очите. — Аз съм истинска лицемерка. — Обадих й се не да изразя съчувствието си, а да проверя дали е виждала Надин.
— Но ти действително й съчувстваш. — Рурк нежно стисна ръката й. — И беше много мила с нея.
— Малцина са онези, които означават нещо за мен. Същото се отнася и за хората, които ме обичат. Ако онзи мръсник ме беше нападнал, както бях намислила, щях да се справя с него. А пък ако не успеех…
— Престани! — Той стисна дланта й толкова силно, че Ив изпищя, а очите му бяха тревожни и гневни.
Разсеяно тя разтърка ръката си, а Рурк натисна докрай педала за газта и колата полетя.
— Прав си, взимам всичко много навътре, но това не оправя нещата. Този случай е свързан с прекалено много емоции — продължи тя, спомняйки си предупреждението на Харисън Тибъл. Днес бях решила да не се поддавам на чувствата си и ще се постарая да го направя. Сега най-неотложната ми задача е да открия Надин.
Свърза се с диспечерската служба и нареди да започне незабавно издирване на репортерката и колата й.
Поуспокоен, макар преди малко изречените й думи да дълбаеха като свредел сърцето му, Рурк намали скоростта и погледна към Ив.
— Колко жертви на убийства си защитавала по време на славната си кариера, лейтенант?
— Защитавала? Странен начин на изразяване. — Ив вдигна рамене, опитвайки да се съсредоточи върху човека с дългото черно палто и лъскавата кола. — Нямам представа. Може би стотици. Убийството винаги е на мода.
— Тогава не бива да твърдиш, че малцина са онези, които означават нещо за теб… А сега трябва да хапнеш нещо.
Тя беше прекалено гладна, за да спори с него.
— Трудностите при съпоставката произлизат от дневника на Меткаф — обясни Фийни. — Пълен е с различни кодове и символи. Освен това тя непрекъснато ги е променяла, тъй че не можем да намерим общото помежду им. Имаме имена от рода на Хубавеца, Расовия, Тъпанарина. И още звездички, сърчица, усмихнати или намръщени личица. Ще ни отнеме много време, докато ги сравним с данните, получени от Надин или от прокурора.