— Това е невъзможно. Сигурна съм, че би искала да следи събитията и разследването отблизо. Господи, трябваше да предположа, че ще направи нещо необмислено. Знаех колко е потресена, виждах го в очите й.
Почувствала безсилието си, Ив прекара длан през косата си. Внезапно пръстите й се сковаха.
— Виждах го в очите й — повтори бавно. О, Господи, очите!
— Какво? Какво ти хрумна?
— Очите! Видял, очите й! — Със скок тя се озова до видеотелефона и щом диспечерът се обади, му нареди: — Незабавно ме свържете с Пийбоди, полицай от… по дяволите, от кой отряд беше тя? — От четиристотин и втори отряд.
— Какво има, Далас? — настояваше Фийни.
— Почакай! — Тя нервно потърка с пръсти устните си. — Имай малко търпение.
— Тук Пийбоди. — На екрана се появи лице, по което беше изписано очевидно раздразнение. Дочуха се викове, силна музика.
— За Бога, Пийбоди, къде се намираш?
— На Леке авеню. Има някакъв парад, май че ирландците честват свой празник.
— Денят на независимостта на Северна Ирландия — намеси се Фийни с неприкрита гордост. — И да не си посмяла да се отнасяш пренебрежително към това събитие!
— Можеш ли да се отдалечиш от тази врява? — извика Ив.
— Разбира се. Само трябва да напусна поста си и да прекося половината град. — Внезапно се досети, че разговаря с офицер с по-висок ранг и добави почтителното обращение.
— По дяволите! — промърмори Ив, но трябваше да се примири, че й се налага да крещи с всичка сила. — Става въпрос за убийството на Кирски. Изпращам ти снимка на трупа. Разгледай я внимателно.
Отвори файла и препрати фотография на мъртвата Луиз, просната на мокрия паваж. Изчака Пийбоди да я разгледа и попита:
— Спомняш ли си дали я завари в същото положение?
— Да, сър. Абсолютно съм сигурна.
Ив изтегли снимката, но я остави в долния ъгъл на монитора си, след което зададе следващия си въпрос.
— Качулката на дъждобрана закрива лицето на Кирски. Видя ли някой да я докосва?
— Не, сър. Както съобщих в рапорта си, заварих на местопрестъплението хора от телевизията, които снимаха с камера. Отстраних ги и запечатах вратата. Лицето на мъртвата беше полузакрито от качулката, която стигаше почти до устата й. Когато пристигнах, още никой не я беше разпознал. Показанията на свидетеля, открил трупа, бяха напълно безполезни, тъй като беше изпаднал в истерия. Имате видеозаписа, нали?
— Да. Благодаря, Пийбоди.
Ив прекъсна връзката, а Фийни нетърпеливо я попита:
— И тъй, с какво ти помогна този разговор?
— Да прегледаме отново записа с първоначалните показания на Морз. — Тя се отдръпна, за да му позволи да работи спокойно с компютъра. Сетне двамата се втренчиха в екрана. Лицето на Морз беше мокро — вероятно от дъжда и от пот, а може би и от сълзи. Имаше болнав вид, очите му нервно се стрелкаха във всички посоки.
— Човекът е изпаднал в шок — заяви Фийни. — Мнозина биха реагирали по същия начин при вида на мъртвец. А Пийбоди си я бива — добави той. — Не бърза, много е методична.
— Да, със сигурност ще се издигне в службата — разсеяно промълви Ив.
Видях, че е човек. Труп. Господи, толкова много кръв. Навсякъде. А гърлото й беше… Повърнах. Не можах да се въздържа. После се втурнах в сградата за помощ.
— Това е най-същественото от показанията му. — Ив докосна брадичката си. — А сега превърти до мястото, където разговарям с него, след като наредихме да прекъснат предаването.
Забеляза, че Морз все още е бледен, но лицето му отново е придобило добре познатото й надменно изражение. Спомни си, че му беше задала почти същите въпроси като Пийбоди и беше получила в общи линии същите отговори. Беше се поуспокоил, но това беше съвсем естествено.
— Докосна ли тялото?
— Не съм сигурен… не, не посмях. Гледах я как лежи с прерязано гърло. Очите й бяха страшни. Не посмях да я докосна. Прилоша ми и повърнах. Вероятно се присмиваш на слабостта ми, Далас. Пропускаш, че някои реакции са присъщи на нас, обикновените хора. Локвата кръв, очите на мъртвата. Господи!
— Вчера ми каза почти същото — промълви Ив. — Никога нямало да забрави лицето й. Очите й.
— Очите на мъртъвците са страшни. Сякаш се взират в теб и дълго не можеш да ги забравиш.
— Прав си, не можах да ги забравя. — Тя го изгледа право в очите. — Но никой не е видял лицето й, докато отидох там, Фийни. Качулката го закриваше. Никой не е видял лицето й, преди мен, освен убиецът.
— Господи, Далас! Да не би действително да мислиш, че мекотело като Морз убива жени в свободното си време? Навярно го е казал, за да ти направи впечатление или за да си придаде по-голяма важност.