Ако подозренията й се потвърдят, твърде вероятно Надин вече да не е между живите.
Опита се да прогони тази мисъл. Не можеше да промени нищо, сега нямаше време за угризения на съвестта.
— Търсите ли някого?
Ив вдигна очи. Жената, която стоеше пред нея толкова приличаше на кукла, че Ив изпита желание да провери дали непознатата има пулс. Лицето й сякаш беше изваяно от алабастър, очите й бяха като два смарагда, устните — сякаш посипани с малки рубини. Говореше се, че жените, които всяка вечер се появяваха на екрана, залагали заплатите си за три години напред срещу козметични операции.
Ив си каза, че ако непознатата не е ослепителна красавица по рождение, то сигурно е заложила възнаграждението си поне за пет години. Косата й беше бронзова на цвят, със златисти връхчета, сресана по начин, който подчертаваше прекрасното лице. Гласът й звучеше като гърлено мъркане, подсказващо склонност към сексуални преживявания.
— От клюкарската програма сте, нали? — попита я Ив.
— От отдела за информиране на обществото. Приятно ми е. Аз съм Ларинда Марс. — Подаде изящната си ръка с дълги пръсти и прекрасен маникюр. — А вие сте лейтенант Далас.
— Марс? Името, ми е познато отнякъде.
— Би трябвало. — Дори ако Ларинда се беше засегнала, задето Ив не я позна веднага, тя прикри раздразнението си, като се усмихна ослепително и заговори с лек акцент, типичен за хората от английското висше общество. — От месеци се опитвам да уговоря интервю с вас и с очарователния ви приятел. Но вие не благоволихте да отговорите на съобщенията ми.
— Имам този лош навик. А също и правото на личен живот.
— Когато имате връзка с човек като Рурк, личният ви живот принадлежи на обществото. — Сведе поглед и се втренчи като хипнотизирана в деколтето на Ив. — Господи, тази дрънкулка си я бива! Подарък от Рурк?
Ив прехапа език, за да не изругае и скри диаманта в шепата си. Беше придобила навика да го докосва, докато размишлява, и бе забравила да го скрие под ризата си.
— Търся Морз.
— Хм, така ли? — Съдейки по големината му, Ларинда вече беше изчислила стойността на камъка. Мислено потриваше ръце, представяйки си как в предаването си ще разкаже как една жена-полицай носи безценен диамант, подарен й от нейния приятел милиардер. — Може би ще успея да ви помогна. А в замяна ще ми направите една услуга. Довечера в дома на Рурк ще има скромно празненство. — Тя запърха с невероятно дългите си ресници, обагрени в бронзово и златисто. — Поканата ми вероятно се е загубила.
— Рурк го устройва. Попитайте него.
— О! — Ларинда беше свикнала да дразни събеседниците си и по този начин да ги предизвиква към откровени отговори. Отстъпи крачка назад и с меден глас заяви: — Той е господарят вкъщи, така ли? Предполагам, че когато един мъж е свикнал да взима важни решения не намира за необходимо да се допитва до женичката си.
— Не съм ничия женичка! — сопна се Ив, тъй като не успя да се въздържи. Дълбоко си пое въздух, за да се овладее и изгледа с по-голямо уважение необикновено красивата жена. — Един на нула за тебе, Ларинда.
— Благодаря. Е, ще получа ли пропуск за довечера? Мога да ти спестя много време, щом търсиш Морз — добави тя, когато забеляза, че Ив се оглежда.
— Докажи го, после ще видим.
— Тръгна си пет минути преди да влезеш. — Видеотелефонът иззвъня. Без дори да го погледне, Ларинда превключи обаждането на изчакване, като за целта използва тънка показалка, за да не повреди маникюра си. — Бих казала, че излетя като на пожар, тъй като едва не ме събори. Изглеждаше адски зле, горкичкият.
Омразата, която прозвуча в гласа й, внезапно накара Ив да изпита огромна симпатия към нея.
— Май не го обичаш.
— Той е един гноен цирей — мелодично произнесе красавицата. — В нашият занаят конкуренцията е жестока и нямам нищо против да стъпвам върху гърба на някого, за да се издигна. Обаче Морз е от онези дето не само ще стъпят на гърба ти, ами ще те сритат между краката, без да им мигне окото. Опита се да свие този номер и на мен, когато заедно отразявахме светските събития.
— А ти какво направи?
Ларинда вдигна великолепните си рамене.
— О, скъпа, такива дребосъци като него ги изяждам за закуска. Все пак признавам, че беше факир по събиране на информация и изглеждаше добре на екрана. Но си беше навил на пръста, че е прекалено мъжествен, за да се занимава с клюкарската рубрика.