— С информиране на обществото — усмихнато я поправи Ив.
— Точно така. Не съжалявах, когато се прехвърли в новинарския отдел. Ако поразпиташ колегите му, ще разбереш, че и там не е имал приятели. Непрекъснато прецакваше Надин.
— Какво? — В съзнанието й сякаш се разнесе предупредителен сигнал.
— Искаше само той да бъде водещ. Всеки път, когато Надин седеше до него, й въртеше гадни номера. Застъпваше й репликите, прибавяше няколко секунди към своето време, прекъсваше я. Веднъж-два пъти телесуфльорът се повреди точно когато беше неин ред да води новините. Не откриха виновника за повредата, но всички знаем, че Морз е цар в електрониката.
— Нима?
— Всички го мразим — бодро заяви Ларинда. — Освен големите клечки. Смятат, че Морз има добър рейтинг и си падат по инстинкта му на убиец.
— Питам се дали действително харесват точно това — промълви Ив. — Знаеш ли къде е отишъл?
— Не спряхме да си побъбрим, но съдейки по вида му, сигурно се е прибрал у дома и си е легнал. Изглеждаше направо скапан. Тя отново повдигна заоблените си рамене, при което се разнесе ухание на скъп парфюм. — Може би все още е разстроен, че пръв откри Луиз, и бих съчувствала на всеки друг, освен на него. Е, заслужих ли си поканата?
— Къде е работното му място?
Ларинда въздъхна, включи видеотелефона на запис и стана.
— Ела да ти го покажа. — Тя грациозно се запромъква между бюрата, а Ив забеляза, че тялото й е не по-малко красиво от лицето й. — Но макар да не знам какво търсиш, сигурна съм, че няма да го откриеш. — Обърна се и дяволито се усмихна. — Да не би да е извършил нещо нередно? Може би най-сетне са гласували закон, според който да имаш гнойни циреи се смята за престъпление.
— Искам да си поговоря с него. Защо смяташ, че няма да открия нищо?
Ларинда спря пред нещо подобно на сепаре. Вътре имаше бюро, обърнато така, че седящият зад него да бъде с гръб към стената и да наблюдава помещението. „Признак за параноя“ — каза си Ив.
— Защото Морз заключва всичко, дори най-маловажни записки или ненужни бележки. Заключва и компютъра си дори когато стане да си почеше задника. Твърди, че на предишната работа му откраднали много ценна информация, до която се бил добрал. Стигнал е чак дотам, че използва специален усилвател за звука, за да може да шепне на събеседника си по видеотелефона, та да не го чува никой. Като че всички си напрягаме слуха да чуем мъдростите му!
— Откъде знаеш, че използва аудиоусилвател?
— Уместен въпрос, лейтенант. — Ларинда се усмихна, после добави: — Бюрото му също е заключено, а дисковете — защитени със специална система. — Тя надникна изпод дългите си, златисти мигли. — Като детектив сигурно се досещате откъде ми е известно всичко това. Заслужих ли поканата?
Ала Ив не я чу, тъй като беше потънала в мисли. Работното място на Морз изглеждаше прекалено подредено, особено за човек, който внезапно си е тръгнал, тъй като му е прилошало. Вдигна глава и попита:
— Морз има ли информатор от полицейското управление?
— Така мисля, макар че не мога да си представя кой нормален човек би му сътрудничил.
— Говори ли за шпионите си, хвали ли се с тях?
— Ако слушаш хвалбите му, той разполага с най-първокласните информатори из цялата вселена. — Внезапно аристократичното й произношение отстъпи място на акцент, подсказващ, че е родена и израснала в Куинс — един от бедняшките нюйоркски квартали. — И все пак, за разлика от Надин, никога не се е добрал до сензационна новина. С изключение на убийството на Тауърс, но Надин се върна и го измести.
Сърцето на Ив биеше до пръсване. Кимна, обърна се и си тръгна.
— Хей! — извика Ларинда. — Какво става с поканата за довечера? Нали затова ти помогнах, Далас?
— Да няма камери или ще те изритам преди да си влязла — предупреди я Ив, без да се обръща.
Тъй като Ив не беше забравила времето, когато бе най-обикновена, но амбициозна полицейска служителка, поиска да й изпратят Пийбоди като подкрепление.
— Той сигурно си спомня лицето ти. — Двете се качваха към трийсет и третия етаж на сградата, където беше апартаментът на Морз. — Отличен физиономист е. Искам от теб да мълчиш, освен ако ти дам знак, след което се дръж официално и гледай строго и начумерено.
— Аз съм си начумерена по рождение.
— От време на време се хващай за електрошоковия пистолет. От теб искам да изглеждаш… нетърпелива.
Пийбоди леко се усмихна.
— Сякаш изгарям от желание да го използвам, но нямам право в присъствието на по-висш офицер.
— Умница! — Ив излезе от асансьора и зави наляво. — Фийни все още съпоставя данните, но не разполагам с достатъчно информация, за да го улесня. Възможно е дори да съм сгрешила.