Ив затвори очи и промълви:
— Ивон Меткаф.
— Браво, дайте на лейтенанта една пура за награда. В дневника на Меткаф се споменаваше, че имала среща с „Тъпанарина от слънчевите дни с купеста облачност“. Обзалагам се, че нашето момче е успяло да я издири в нашия голям и прекрасен град. Странно, че в репортажите си никога не е споменавал, че с Ивон Меткаф са стари приятели. Щеше да ги направи далеч по-сензационни.
— Обичам те до лудост. Когато се видим, ще разцелувам грозното ти лице.
— Грозно, ама върши работа — така казва жена ми.
— Съгласих се. Слушай, трябва ми заповед за обиск, а ти веднага ела тук, за да влезеш в компютъра му.
— Вече поисках заповедта. Ще ти я изпратя веднага, щом е готова. Веднага след това идвам при теб.
Понякога нещата вървяха учудващо гладко. След трийсет минути Ив имаше заповедта, появи се и Фийни. Ив наистина го разцелува и то толкова ентусиазирано, че той почервеня като домат.
— Заключи вратата, Пийбоди, после се заеми с всекидневната. И не си прави труда да подреждаш.
После поведе към спалнята ирландеца, който вече доволно потриваше ръце. Когато видя електронната апаратура, ахна.
— Страхотна система! Може да е най-големият престъпник, но със сигурност разбира от компютри. С удоволствие ще си поиграя с това чудо на електрониката.
Настани се пред компютъра, а Ив се зае да претърсва всички чекмеджета. След няколко минути отбеляза:
— Дрехите му са напълно еднотипни. Избирал е такива, които не се износват лесно и не са прекалено скъпи.
— Харчи всичките си пари за „играчките“ си — подхвърли Фийни, който, смръщил чело, седеше приведен над клавиатурата. — Нашият приятел се отнася грижовно с техниката си, освен това е адски предпазлив, като предпазливостта му граничи с параноя. Всеки файл е блокиран със специални кодове. Дори има устройство за съхранение на данните при повреда.
— Какво? — Ив се изправи. — И всичко това е монтирано на един домашен компютър?
— Точно така. — Фийни се облегна на стола си. — Ако сбъркам кода, всички данни отиват на кино. Почти съм сигурен, че има и устройство за идентифициране гласа на Морз. Задачата ми е повече от трудна, Далас. Налага се да донеса специална апаратура, но във всички случаи проникването в системата ще отнеме доста време.
— Офейкал е. Абсолютно съм сигурна. Знаел е, че сме по следите му.
Трескаво заобмисля откъде Морз има тази информация — от шпиони в полицията или се е добрал до нея чрез компютъра си.
— Незабавно повикай най-добрия специалист от твоя отдел — обърна се тя към ирландеца. — После занесете компютъра в телевизионната станция. Морз не се е връщал тук. Негова колежка го е забелязала да напуска работа по необичайно време, изглеждал много зле.
— По всичко личи, че ми предстои безсънна нощ.
— Лейтенант! — Пийбоди застана на прага. Лицето й беше безизразно, само очите й издаваха огромната й възбуда. — Елате да видите нещо интересно.
Когато влязоха във всекидневната, тя посочи към канапето, което се намираше върху нещо като платформа.
— Реших да го огледам по-внимателно. Може би щях да пропусна най-важното, ако баща ми не обичаше да майстори мебели и шкафове. Винаги вграждаше в тях чекмеджета-тайници и различни скривалища. На нас, децата, това ни беше много интересно, дори често се преструвахме, че търсим скрито съкровище. Преди малко вниманието ми беше привлечено от тази дръжка отстрани. Прилича на декоративен елемент, чрез който се задейства устройството за разгъване на канапето.
Заобиколи дивана и показа находката си. Ив имаше чувството, че усеща вибрациите, излъчвани от Пийбоди, която леко повиши глас:
— И се натъкнах на скрито съкровище.
Сърцето на Ив подскочи. В широкото чекмедже, скрито под възглавниците на канапето, имаше лилав чадър и обувка на червени и бели райета.
— Този път го пипнахме! — Обърна се към Пийбоди с тържествуваща усмивка: — А ти направи гигантска стъпка към получаването на детективска значка.
— Помощникът ми се оплаква, че го притесняваш и му лазиш по нервите.
Ив намръщено изгледа Фийни, който се беше свързал с нея по комуникатора.
— Глупости, просто искам периодично да ме осведомява докъде сте стигнали. — Тя се отдалечи от „метачите“, които сканираха всекидневната в апартамента на Морз, като бяха засилили максимално осветлението. През прозореца се виждаше залязващото слънце.
— Пречиш му да се съсредоточи, Далас. — Предупредих те да имаш търпение. Морз е експерт по компютрите. Познава всички тънкости и трикове.