— Сигурна съм, че е записал всичко, Фийни. Все едно, че е правил шибан репортаж И ако действително е отвлякъл Надин, това също е записано на някой от проклетите дискове.
— Съгласен съм с теб, малката, но като тормозиш помощника ми няма да получиш по-бързо данните. За Бога, остави ни на мира. Доколкото знам, тази вечер си на някакво тузарско празненство.
— Какво? — Тя се намръщи. — По дяволите, бях забравила.
— Хайде, отиди да се облечеш официално и ни остави да си гледаме работата.
— Нямам намерение да се издокарвам като някоя безмозъчна глупачка и да ям черен хайвер, докато Морз е на свобода.
— И ще бъде още известно време, независимо дали ще носиш официална рокля или вечните панталони. Слушай, обявили сме го за национално издирване, хората ни имат и описание на колата му. Апартаментът му и сградата на Канал 75 са под непрекъснато наблюдение. Не си в състояние да помогнеш на мен и асистента ми. Това е наша работа.
— Мога да…
— Да ни забавиш, като ме принуждаваш да разговарям с теб! — сопна се той. — Изчезвай, Далас! Когато имам някакъв резултат, веднага ще ти се обадя.
— Пипнахме го, Фийни. Знаем кой е убиецът и защо е извършил престъплението.
— Но не знаеш къде е. Дай ми възможност да открия. Ако Надин Фарст е още жива, всяка минута е ценна.
Подобна мисъл беше хрумнала и на Ив — и тя не можеше да си намери място от притеснение. Искаше й се да продължи да спори с него, но нямаше никакви доводи.
— Добре, отивам си, но…
— Не ми се обаждай — прекъсна я Фийни. — Когато имам резултат, ще те потърся. — Прекъсна връзката, преди Ив да успее да го наругае.
Ив искрено се опитваше да проумее същността на емоционалната обвързаност с друг човек, умението да постигнеш равновесие между онова, което желаеш и задълженията, необходимостта от компромиси.
Към Рурк изпитваше едно съвършено ново и непознато чувство, с което все още не можеше да свикне — все едно, че е с нови обувки, които малко я убиват, но толкова й харесват, че не ги сваля от краката си.
Втурна се в спалнята, забеляза Рурк, който вече беше облечен, и реши, че нападението е най-добрата отбрана.
— Да не си посмял да ми правиш фасони заради закъснението. Стигат ми тези на Съмърсет. — Свали кобура си и го хвърли на най-близкия стол. Рурк невъзмутимо постави златни копчета на ръкавелите си.
— Не си отговорна пред Съмърсет. — Едва сега вдигна поглед към нея и в очите му за миг проблесна пламък, когато тя свали ризата си. Нито пред мен.
— Повярвай, че имах много работа. — Без да се смущава, че е гола до кръста, се тръсна на друг стол, за да свали ботушите си. — Обещах, че ще присъствам и ето, че съм тук. Знам, че гостите ще започнат да пристигат след десет минути. — Гневно захвърли ботуша встрани, когато си припомни жлъчните думи. — Ще бъда готова. Не ми е необходимо кой знае колко време, за да облека някаква си рокля и да се нацапотя с грим.
Тя се повдигна, събу джинсите си и се втурна към банята Рурк я последва, като се усмихваше — последните й думи искрено го бяха развеселили.
— Не бързай, Ив. Не е необходимо да отидеш на коктейл точно в уречения час, а ако закъснееш, не те поставят на подсъдимата скамейка.
— Казах, че ще бъда готова. — Тя стоеше под душа и втриваше в косата си зеленикава течност. Появиха се сапунени мехурчета, които заплашваха да влязат в очите й.
— Добре, но няма нищо нередно, ако слезеш при гостите след двайсет или дори трийсет минути. Нима очакваш да те укорявам заради служебните ти задължения?
Ив потърка очите си и се опита да го погледне през облаците пара.
— Може би.
— В такъв случай ще бъдеш разочарована. Навярно си спомняш, че се запознахме именно докато изпълняваше въпросните си задължения. Освен това аз също съм много зает човек. — Наблюдаваше я, докато тя изплакваше косата си. Доставяше му удоволствие да я гледа как повдига лицето си към душа, как водата се стича по кадифената й кожа. — Не се опитвам да те затворя в клетка. Само се опитвам да живея заедно с теб. — Той отвори сешоара за тяло.
Ив отметна мократа коса от лицето си, пристъпи към апарата, но внезапно се обърна. Рурк беше смаян, когато тя го привлече към себе си и ентусиазирано го целуна, после заяви:
— Сигурно не ти е лесно. — Стъпи в кабинката и натисна бутона. Обгърна я топъл въздух. — Самата аз понякога не мога да се понасям. От време на време се питам защо не ми зашлевиш плесница, когато започна да се заяждам с тебе.
— Минавало ми е през ум, но в повечето случаи си въоръжена.
Ухаеща на парфюмирания сапун, тя излезе от ваната и заяви:
— Но сега не съм.
Рурк я прегърна през кръста, сетне плъзна длани по стегнатия й задник.