— Когато си гола, ми идват други мисли.
Ив обви ръце около шията му. Приятно й беше, че като се изправеше на пръсти, почти се изравняваше с него по височина и можеше да надникне в очите му.
— Какви например?
С огромно съжаление той леко я отблъсна от себе си.
— По-добре ми кажи защо си в толкова добро настроение?
— Може би защото много ми харесваш с тази официална риза. — Тя се отдръпна и взе късия си халат от закачалката. — Или пък предвкусвам удоволствието да сложа обувки, с които ще се чувствам на кокили и които ще стягат ходилата ми в продължение на няколко часа?
Застана пред огледалото и си каза, че все пак трябва да си сложи лек грим. Мейвис непрекъснато й подаряваше какви ли не мазила. Приведе се, внимателно нагласи уреда за удължаване на миглите върху ресниците на едното си око, и натисна буталото. Когато свърши, се озърна и додаде:
— А може би доброто ми настроение е заради факта, че полицай Пийбоди намери скритото съкровище.
— Браво на Пийбоди. И какво е това съкровище?
Ив „монтира“ миглите и на другото око, после премигна, за да се убеди, че няма да паднат.
— Чадър и една обувка.
— Хванали сте го! — Рурк сложи ръце на раменете й и я целуна по шията. — Поздравявам ви.
— Почти сме го заловили — поправи го тя. Опита се да си спомни каква е следващата процедура при гримирането и взе червилото. Мейвис превъзнасяше предимствата на специалния оцветител за устни, ала Ив намираше неприемлива перспективата в продължение на три седмици устните й да бъдат обагрени в един и същ цвят. — Вече разполагаме с веществени доказателства, че той е извършил убийствата. От лабораторията потвърдиха, че върху „сувенирите“ има отпечатъци от пръстите му. Върху дръжката на чадъра са само неговите и на жертвата. Върху обувката има и други отпечатъци, вероятно на продавачите и на други клиенти. Обувките са съвсем нови, почти без драскотина върху подметките. В деня, преди да я убият, Ивон Меткаф си е купила няколко чифта от „Сакс“.
Върна се в спалнята, сети се за парфюмирания крем, който Рурк й беше донесъл от Париж и свали халата, за да намаже тялото си.
— Проблемът е в това, че не успяхме да го заловим. По някакъв начин е разбрал, че съм по петите му и избягал. В момента Фийни се опитва да влезе в компютъра му и да се добере до данни, които да ни насочат към убиеца. Цялата нюйоркска полиция е вдигната на крак, но може би той е напуснал града. Нямаше да бъда тук тази вечер, но Фийни ме изрита. Каза, че съм тормозела помощника му.
Отвори гардероба, натисна бутона за въртящото се устройство и откри роклята с бакърен цвят. Извади я и я разгледа. Дългите ръкави прилепваха към ръцете, деколтето беше дълбоко, а полата толкова къса, че би оскърбила всеки защитник на морала.
— Трябва ли да обличам някакво бельо?
Рурк посегна към най-горното чекмедже, и извади триъгълно парче плат с цвета на роклята, което някой шегаджия би нарекъл „дамски пликчета“, и й го подхвърли.
— Това е достатъчно.
Когато сложи бикините, Ив надникна в огледалото и изстена:
— Господи! Защо ли изобщо си правя труда? — Ала тъй като нямаше време за спорове, облече роклята, която беше ушита от плат, прилепващ към тялото.
— Винаги с удоволствие наблюдавам как се обличаш, но в момента мислите ми са на друго място.
— Знам. Хайде, слез да посрещнеш гостите. Идвам веднага.
— Не, Ив. Кажи ми кой е убиецът?
— Кой ли? — Тя оправи дълбокото деколте. — Нима не ти казах?
— Не — отвърна Рурк със завидно търпение.
— Морз. — Ив се наведе за обувките си.
— Шегуваш се.
— Самият Си Джей Морз. — Тя държеше обувките, като че бяха пистолет, очите й потъмняха и се впериха в една точка. — Този мръсник не подозира, че когато го заловя и предам на правосъдието, отвратителното му лице ще бъде показвано толкова често по телевизията, че действително ще се прослави, както си е мечтал.
Вътрешният видеотелефон изписука. Съмърсет произнесе с неодобряващ тон:
— Първите гости пристигат, сър.
— Добре. — После се обърна към Ив: — Не мога да повярвам, че убиецът е Морз.
— Той е. Ще ти разкажа подробностите по време на коктейла. — Прекара длан през косата си. — Хей, щях да забравя. Моля, обади се да пуснат без покана една моя гостенка Нарича се Ларинда Марс.
После вплете пръсти в неговите и двамата излязоха от спалнята.
Двайсета глава
Парадоксално наистина, но в момент, когато разследването бе навлязло в последната си фаза, Ив имаше усещането, че се забавлява. Нямаше друг избор, освен да чака обаждането на Фийни и да размишлява, че обстановката тук не може да се сравнява с нейния кабинет, а храната няма нищо общо с буламачите от закусвалнята.