Рурк приемаше гостите във великолепната зала с купол. Паркетът беше лакиран, по стените имаше огледала, блестяха ярки светлини. Покрай заоблените стени бяха поставени дълги, извити маси, които бяха отрупани с екзотични деликатеси.
Имаше яйца, големи колкото залък, които се снасяха от мониторни гълъби във фермите на Луната; крехки скариди от Японско море, сирена, които се топяха върху езика, тестени изделия с пълнеж от пастет или крем, оформени в причудливи фигури, хайвер върху парченца лед и изобилие от пресни плодове със захарна глазура.
Но това не беше всичко. Покрай отсрещната стена на залата имаше специални маси с нагреватели, а ястията върху тях съблазнително ухаеха на подправки. Част от менюто беше предназначено за вегетарианци, а на дискретно разстояние се намираха ястията за хора, които обичат месо.
Рурк беше предпочел музика, която се изпълнява на живо, пред тази на запис. Оркестърът на терасата свиреше тихо и нежните мелодии не заглушаваха разговорите. Разбира се, по-късно щеше да дойде времето на бързите ритми, които да подмамят присъстващите към дансинга.
Дамите носеха великолепни тоалети, блестящи бижута и ухаеха на скъпи парфюми. Мъжете не им отстъпваха по елегантност. Между гостите ловко се промъкваха сервитьори с черни костюми и сребърни подноси с кристални чаши, пълни с шампанско.
— Тук е направо страхотно — обяви Мейвис и лапна една черна гъбка. Тази вечер се беше облякла консервативно, което означаваше, че дрехата покриваше по-голяма част от тялото й, а косата й беше в банален червеникав оттенък. Все пак не беше напълно изневерила на стила си и носеше червени контактни лещи. — Още не мога да повярвам, че Рурк ме покани.
— Нали си моя приятелка.
— Така си е. Слушай, смяташ ли, че ще бъде възможно по-късно, когато всички са добре пийнали, да навия оркестъра да ми акомпанира?
Ив огледа богатите и привилегировани гости, скъпите им бижута, и се усмихна.
— Мисля, че ще бъде прекрасно.
— Супер! — Мейвис й стисна ръката. — Отивам да поговоря с оркестрантите и да ги накарам да ме обикнат.
— Лейтенант!
Ив проследи с поглед Мейвис, после извърна очи и видя пред себе си Тибъл.
— Сър.
— Тази вечер не изглеждате… като ченге.
Младата жена неловко запристъпва от крак на крак, а той се засмя.
— Това беше комплимент. Рурк е организирал страхотен купон.
— Да, сър, в името на една благородна кауза — заяви Ив, макар да не си спомняше точно каква бе целта на празненството.
— Точно така. Жена ми също активно участва в тази кампания. — Взе чаша от подноса на минаващия покрай тях сервитьор и отпи от шампанското. — Всичко щеше да бъде прекрасно, ако не се налагаше да нося този идиотски смокинг. — Той нервно подръпна яката на ризата си.
Жестът му я накара да се усмихне.
— Само ако знаехте какъв ад е да носиш такива обувки…
— Да бъдеш в крак с модата изисква определени жертви.
— Предпочитам да бъда безвкусно облечена, но да се чувствам удобно. — Тя едва устоя на желанието да дръпне надолу мини полата, плътно прилепнала към задните й части.
Тибъл я хвана под ръка и я поведе към един изкуствен храст, който отчасти ги закриваше от останалите гости.
— След като си разменихме задължителните банални реплики, искам да ви кажа, че блестящо се справихте с разследването.
— Направих гаф с Анджелини.
— Не, просто следвахте законите на логиката. А когато втория път започнахте от самото начало, открихте важни подробности, които другите бяха Пропуснали.
— Срещата ми с онази наркоманка беше чист късмет, сър.
— В нашата професия е важно да имаш късмет. Както упорство и способност да забелязваш дори най-незначителните подробности. Успяхте да го уличите, Далас.
— Но все още не сме го заловили.
— Този тип няма да ни се изплъзне. Собствената му амбиция ще ни помогне да го открием. Заради стремежа му да се появява на малкия екран, много хора биха го разпознали.
На Ив също й беше хрумнала подобна мисъл. Замълча, престраши се и каза:
— Сър, да не забравяме приноса на полицай Пийбоди. Тя притежава набито око и добър инстинкт.
— Същото сте написала и в рапорта си. Няма опасност да го забравя. — Погледна часовника си и Ив изведнъж си даде сметка, че и той е изнервен. — Обещах на Фийни бутилка ирландско уиски, ако до полунощ успее да проникне в компютъра.
— Ако не друго, това допълнително ще го стимулира. — Тя насила се усмихна. Нямаше смисъл да му напомня, че в апартамента на Морз не откриха ножа, с който са били извършени убийствата. Тибъл винаги беше отлично информиран.