Внезапно тя забеляза, че Марко Анджелини влиза в залата, и цялата настръхна.
— Извинете, сър. Видях човек, с когото непременно трябва да говоря.
Тибъл сложи ръка на рамото й.
— Не е необходимо, Далас.
— Грешите, сър. Налага се.
Когато Анджелини я забеляза, гневно вирна брадичката си. Спря, кръстоса ръце зад гърба си и намръщено я изчака да се приближи.
— Добър вечер, господин Анджелини.
— Лейтенант Далас.
— Длъжна съм да се извиня заради неприятностите, които създадох на вас и на семейството ви по време на разследването.
— Нима? — Студените му очи не се откъсваха от лицето й. — Наричате „неприятност“ това, че обвинихте сина ми в извършване на убийство, че го подложихте на терор и унижения и че почти довършихте покрусен от мъка човек, като го арестувахте, макар единственото му „престъпление“ да беше, че е станал неволен свидетел на престъпление?
Ив нямаше намерение да се оправдава, въпреки че можеше да му напомни как синът му не само бе станал свидетел на престъпление, а и позорно бе избягал, а после бе предложил и подкуп на служител на полицията.
— Съжалявам, ако съм допринесла за задълбочаване на емоционалната травма на членовете на семейството ви.
— Съмнявам се, че разбирате значението на тази фраза. — Той сведе очи. — Питам се дали нямаше да е по-уместно да преследвате истинския убиец, вместо да се правите на светска пеперудка в компанията на могъщия си… приятел. Не можете да ме заблудите, Далас. Вие сте само една използвачка и кариеристка, готова да се продаде, за да привлече вниманието на медиите…
— Марко — промълви Рурк и постави ръка на рамото на Ив.
— Не! — Тя настръхна от допира му. — Не искам никой да ме защитава. Остави го да се доизкаже.
— В никакъв случай. — Обърна се към Анджелини и заяви: — Приемам, че душевното ти състояние е причина да обиждаш Ив в собствения й дом. Мястото ти не е тук — добави с леден тон, който подсказваше, че изобщо не оправдава постъпката му. — Ще те изпратя до вратата.
— Знам пътя. — Погледът на Марко прониза Ив. — А колкото до нашите делови отношения, Рурк, ще се погрижа да ги преустановя в най-кратък срок. Вече не се доверявам на мненията и преценките ти.
Разтреперана от гняв, Ив сви длани в юмрук, когато той се отдалечи.
— Защо се намеси? И сама щях да се справя!
— Възможно е — отговори Рурк и я обърна с лице към себе си. — Но се почувствах лично засегнат. Не мога да разреша на никого да те обижда в моя дом.
— Само на Съмърсет, нали? — пошегува се тя.
Рурк се усмихна и леко я целуна по устните, после докосна бръчицата между веждите й.
— Разрешавам това поради ред причини, които не мога да споделя с теб.
— Добре. Страхувам се, че членовете на семейство Анджелини ще намразят еднакво и двама ни.
— Все някак ще го преживеем. Искаш ли чаша шампанско?
— След малко. Отивам да си оправя грима. — Тя докосна лицето му. Започваше да свиква да проявява нежност към него в присъствието на други хора. — Длъжна съм да те предупредя, че Марс има записващо устройство в чантата си.
Рурк целуна трапчинката на брадичката й и я поправи:
— По-точно — имаше. Побързах незабелязано да го конфискувам, когато тя се опита да ме интервюира.
— Браво. Никога не си споменавал, че джебчийството е сред твоите умения.
— Никога не си ме питала.
— Подсети ме да го сторя или по-точно най-подробно да те разпитам.
Всъщност тя нямаше намерение да се занимава с грима си. Необходими й бяха няколко минути да възвърне самообладанието си и отново да се свърже с Фийни, който навярно щеше здравата да я наругае задето прекъсва работата му.
Каза си, че му остава само един час и никак не е зле да му го напомни. Точно когато застана пред вратата на библиотеката и се готвеше да набере кода за отварянето й, Съмърсет сякаш се материализира от сенките.
— Лейтенант, има обаждане за вас. Търсеха ви лично и съобщиха, че е спешно.
— Фийни ли ме търси?
— Господинът не благоволи да ме уведоми за името си — надменно изрече Съмърсет.
— Ще се обадя оттук. — Тя изпита силно задоволство, когато затръшна вратата под носа му. После нареди да се включи осветлението.
Почти беше свикнала с гледката на полиците, отрупани с книги в кожени подвързии и с хартиени страници, които шумоляха при прелистването им. За пръв път не се загледа в тях, а побърза да се приближи към бюрото, върху което беше видеотелефонът.
Включи звука и монитора и се вкамени.
— Изненада! — усмихнато възкликна Морз. — Обзалагам се, че не си очаквала да ме чуеш. Майчице, колко си елегантна! Изглеждаш страхотно.