— Търсих те, Си Джей.
— Знам, скъпа. Търсила си много неща. Знам, че разговорът ни се записва, но хич не ме е грижа. А сега слушай внимателно. Всичко трябва да си остане между нас, иначе ще започна да кълцам парче по парче една твоя приятелка. Хайде, Надин, кажи „здрасти“ на Далас.
Протегна ръка и репортерката се появи на екрана. По лицето й се четеше неописуем ужас и макар Ив да беше свикнала с подобни гледки, сега се вцепени.
— Причини ли ти нещо лошо, Надин?
— Ами… — Тя изпищя, тъй като Морз я хвана за косата, дръпна главата й назад и опря дългия нож в гърлото й.
— Хайде, кажи й, че бях адски мил с теб. — Прекара тъпата част на острието по шията й и процеди: — Кажи й, кучко!
— Нищо ми няма. Добре съм. — Надин затвори очи и по лицето й се стече сълза. — Съжалявам.
— Съжалявала… — замислено произнесе Морз и допря страната си до тази на Надин, така, че лицата им да се виждат на екрана. — Съжалява, че в стремежа си да бъде на върха, успя да се изплъзне от охраната и попадна право в обятията ми. Прав ли съм, Надин?
— Да.
— Обещавам, че ще те убия, но не така бързо, както другите кучки. Ще го направя бавно и ще ти причиня нечовешка болка, ако приятелката ти лейтенант Далас безпрекословно не изпълни заповедите ми. Хайде, Надин, кажи й, че ще го сторя.
— Ще ме убие. — Репортерката стисна устни, но те продължиха да потръпват. — Ще ме убие, Далас.
— Точно така. Не искаш приятелката ти да умре, нали? Двете с Надин сте виновни за смъртта на Луиз. Не беше необходимо да я убивам. Знаеше си мястото и не се правеше на голяма клечка. Да, Далас, ти си причина за смъртта й. Навярно не искаш това отново да се случи.
Продължаваше да притиска ножа към гърлото на Надин и Ив забеляза, че ръката му трепери.
— Какво искаш, Морз? — Припомни си психологическия му портрет, който беше изготвила доктор Майра, и заговори, като внимателно подбираше думите си: — Хвана ме на тясно. Сега ти диктуваш условията.
— Абсолютно! — Лицето му се озари от сияйна усмивка. — Абсолютно си права. Вече си разбрала къде се намирам — в едно тихо кътче на парка Гринпийс, където никой няма да ни досажда. Ах, какви красиви дървета са засадили природозащитниците! Гледката е великолепна. Разбира се, тук никой не идва нощем. Освен ако умее да разблокира електронното поле, което е предназначено да ограничи достъпа в парка на скитници и наркомани. Разполагаш само с шест минути да дойдеш тук, за да продължим преговорите.
— Шест минути? Едва ли ще успея да стигна до парка за толкова кратко време. Ако попадна в задръстване…
— Постарай се да не попаднеш! — отсече Морз. — Имаш точно шест минути, Далас, считано от края на разговора. Закъснееш ли само с десет секунди, колкото са необходими да повикаш полицията на помощ, ще започна да работя върху Надин. Ще дойдеш сама. Ако подуша, че водиш друго ченге, моментално ще изпълня заплахата си. Надин, нали молиш приятелката си да дойде сама? — Сякаш да я подтикне да му отговори, обърна острието и поряза шията й.
— Моля те, недей! — Тя се опита да се изтръгне от хватката му, а тънка струйка кръв потече по шията й. — Моля те.
— Направиш ли го още веднъж, отказвам да преговаряме — извика Ив.
— Ще преговаряш и още как! Имаш на разположение шест минути. И те започват да текат от този момент.
Екранът потъмня. Ив се поколеба, готова да се свърже с диспечера. За броени минути паркът ще бъде обкръжен от полицейски коли. В този миг си спомни, че някой е подслушвал разговорите й и е уведомил Морз за намерението й да го арестува.
Спомни си и за кръвта, която се стичаше по шията на Надин.
Тичешком прекоси библиотеката и натисна копчето на асансьора. Трябваше да вземе оръжието си.
Си Джей Морз великолепно се забавляваше. Едва сега започваше да осъзнава, че се е минал, като е убивал жертвите си с един замах. Много по-голямо удоволствие му доставяше да наблюдава как страхът постепенно изпълва жертвата му, как нараства с всеки изминал миг.
Виждаше го в изцъклените очи на Надин Фарст. Всъщност сега на мястото на очите й се виждаха само огромни, почти черни зеници. Морз с наслада си каза, че буквално я е изплашил до смърт.
Не я беше порязал отново. Не, че не жадуваше да го стори. Напротив, често размахваше ножа пред очите, за да подклажда страха й. Ала дълбоко в душата си се безпокоеше от появата на оная мръсница Далас.
Да се справи с нея не беше проблем. Ще я укроти по единствения начин, който жените разбират — като я убие. Но няма да го направи бързо, няма да я дари с лека смърт. Нямаше да й прости, че се опита да го надхитри.
Жените непрекъснато се опитват да командват, винаги се изпречват на пътя ти в мига, когато решиш, че си стигнал върха. През целия си живот Морз беше патил от тях, като се започне с онази нахална мръсница майка му.