Приближи се до нея, допря ножа в гърлото й и се обърна към камерата. — Старт след десет, девет, осем… — Вдигна поглед, когато чу, че някой тича по алеята, покрита със ситни камъчета. — О, ето, че идва прочутата лейтенант Далас. И то няколко секунди по-рано от определеното.
Ив рязко спря, подхлъзна се върху камъчетата, но успя да запази равновесие и смаяно ококори очи. През десетте години служба в полицията беше виждала какво ли не. Мечтаеше някои гледки завинаги да се заличат от паметта й. Но нищо не можеше да се сравни със сцената, която се разкри пред погледа й.
Фенерчето на Морз осветяваше скамейката, където Надин седеше отпусната, със засъхнала кръв по шията.
Морз, издокаран в елегантна риза с кръгла яка и подходящо сако, стоеше зад нея с опрян в гърлото й нож. Срещу тях върху малък триножник беше поставена камера. Червената й лампичка светеше без да мига, като око на циклон.
— Морз, какво правиш, по дяволите?
— Предаване на живо — бодро отвърна той. — Моля, лейтенант, застанете в осветения сектор, за да ви видят зрителите.
Без да откъсва поглед от него, Ив пристъпи под светлината на фенерчето.
„Защо ли Ив се бави толкова“ — помисли си Рурк и внезапно изпита раздразнение от глъчката около себе си. Очевидно е била по-разстроена, отколкото е предполагал. Той съжали, че се е отнесъл толкова меко с Анджелини.
Не бива да допуска любимата му жена да изпадне в депресия или да поеме вината върху себе си. Трябва да се погрижи да прогони черните й мисли. Незабелязано напусна ярко осветената зала, музиката и гласовете постепенно заглъхнаха. Къщата беше прекалено голяма, за да я претърсва, но знаеше как най-лесно ще открие къде се намира любимата му.
Когато забеляза Съмърсет да излиза от една стая, само изрече: „Къде е Ив?“
— Няма я.
— Какво означава това? Къде отиде?
Съмърсет се дразнеше дори при споменаването на името й, затова сега небрежно сви рамене.
— Не мога да знам. Изтича навън, скочи в колата си и лудешки я подкара. Не благоволи да ме информира за плановете си.
Рурк усети как стомахът му се свива от неприятно предчувствие и повиши тон:
— Не ме прави на луд, Съмърсет! Защо е излязла?
Дълбоко засегнат, икономът стисна устни.
— Преди малко я потърсиха по видеотелефона. Тя говори по апарата в библиотеката.
Рурк се приближи до вратата на библиотеката и я разкодира. Съмърсет го следваше по петите, когато се приближи до масата и нареди:
— Пусни запис на последното обаждане.
Докато с ужас се взираше в екрана и слушаше посланието на безумеца, усети как се вледенява от страх.
— Господи, отишла е да го залови! Отишла е сама!
След секунди вече тичаше по коридора. На излизане от библиотеката за миг се обърна и извика:
— Предай информацията по частния канал на полицейския началник Тибъл.
— Макар да разполагаме с ограничено време, лейтенант, навярно за зрителите ще бъде интересно да споделите как провеждахте разследването. — Усмивката на Морз не слизаше от лицето му, продължаваше да опира ножа в гърлото на Надин. — Признайте, че дълго време сте вървяла по фалшива следа и доколкото ми е известно, за малко не сте обвинила невинен човек.
— Защо ги уби, Морз?
— О, това съм описал подробно в специален репортаж, който зрителите ще видят по-късно. А сега да поговорим за теб.
— Навярно си се почувствал ужасно, когато си разбрал, че си убил Луиз Кирски вместо Надин?
— Точно така, дори действително ми прилоша. Луиз беше мила, симпатична жена, която си знаеше мястото. Ала вината не е моя. Виновни сте вие с Надин, защото се опитахте да ме подмамите.
— Искал си всички да разберат за теб. — Тя хвърли поглед към камерата. — Мечтата ти се сбъдна. Но сега си в капан, Морз. Никога няма да излезеш от този парк.
— Не се притеснявай за мен, имам си план. Разполагаме само с няколко минути, за да сложим край на тази драма. Обществото има право да знае всичко. Искам хората да наблюдават екзекуцията. Колкото до теб, държах да присъстваш лично. За да се увериш с очите си какво си сторила.
Ив погледна към Надин и разбра, че не може да очаква помощ от нея. Репортерката беше изпаднала в шок, възможно бе да е силно дрогирана.
— Няма лесно да ти се дам.
— Съпротивата ще ми достави още по-голямо удоволствие.
— Как успя да подмамиш Надин? — Тя пристъпи крачка напред, като го гледаше право в очите и държеше ръцете си така, че Морз да ги вижда. — Може би действително си умен.