— И то много. Хората — особено жените — въобще не забелязват това. Устроих й капан: съобщение от свидетел на убийствата, който се страхува и иска да разговаря с нея насаме. Сигурен бях, че ще забрави всякаква предпазливост в стремежа да се добере до сензационна история. Определих й среща в подземния гараж. Съвсем елементарно, нали? Дадох й силно приспивателно, натоварих я в багажника на собствената й кола и напуснах гаража. После оставих автомобила, заедно с Надин, на един платен паркинг в центъра на града.
— Постъпил си умно. — Тя пристъпи още една крачка напред и спря, когато Морз повдигна вежди и още по-силно натисна ножа. — Много умно — додаде и вдигна ръце. — Откъде разбра, че идвам да те арестувам?
— Нима си въобразяваш, че този грозник Фийни знае всичко за компютрите. Слушай, този нещастник не може да ми стъпи дори на малкия пръст. От седмици насам съм проникнал в системата ви. Подслушвах всички разговори, знаех плановете ви, следях всяка твоя стъпка. Винаги бях една крачка пред теб, Далас.
— Ето, че стигнахме до същността на въпроса. Всъщност не искаш да убиеш Надин, а мен. Аз ти създавах проблеми и неприятности. Предлагам да я пуснеш — и без това е толкова дрогирана, че едва ли осъзнава къде се намира. Аз ще я заместя.
По лицето му пробегна закачлива усмивка.
— Защо да не убия първо нея, после — теб?
Ив сви рамене.
— Смятах, че обичаш предизвикателствата, но очевидно съм сгрешила. Сисли Тауърс действително ти е създала затруднения. Наложило се е доста да се потрудиш, докато я вкараш в капана. Но да подмамиш Меткаф е било детска игра.
— Така ли мислиш? Тя ме смяташе за боклук. — Той разтегна устни в грозна гримаса и изсъска през зъби: — Все още щеше да представя прогнозата за времето, ако нямаше хубави цици и ако не й бяха отстъпили от моето ефирно време. Трябваше да се преструвам на неин почитател, да я излъжа, че искам да заснема двайсетминутен филм, посветен на нея. Обясних й, че ще го излъчим по сателитната мрежа и тя захапа въдицата.
— И се съгласи да се срещнете в градината зад жилищната сграда.
— Точно така. Беше се издокарала, цялата сияеше, преструваше се, че е забравила недоразуменията ни от миналото. Дори има нахалството да изрази радостта си, че най-сетне съм намерил подходяща работа. Ала много бързо я накарах да млъкне.
— Да. И в този случай си постъпил много умно. Но погледни Надин — с нищо не те обижда. Навярно в момента дори не може да разсъждава. Следователно никога не ще узнае, че си й отмъстил.
— Знам. Времето изтече. Отдръпни се или кръвта ще изпръска красивата ти рокля.
— Почакай. — Пристъпи една крачка, извърна се леко и измъкна оръжието, затъкнато в колана й.
— Само мигни и ще те очистя.
Той действително примигна няколко пъти. Стори му се, че оръжието се е появило като по магия. После се окопити и извика:
— Само посмей! Без да искам ще натисна по-силно с ножа и приятелката ти ще бъде мъртва преди мен.
— Възможно е — спокойно произнесе Ив. — А може би ще оцелее. И в двата случая с теб е свършено. Хвърли ножа и се отдръпни от нея или нервната ти система ще се раздруса от електрошока.
— Мръсница! Въобразяваш си, че си ме надхитрила. — Той рязко изправи на крака Надин, постави я пред себе си, прикривайки се от пряк изстрел, сетне я блъсна напред.
Ив я хвана с едната ръка, а с другата се прицели, но Морз се изгуби между дърветата. Тъй като нямаше друг избор, тя удари два силни шамара на репортерката.
— По дяволите, осъзнай се!
— Той ще ме убие. — Главата й политна напред, когато Ив отново я удари.
— Размърдай се, чуваш ли? Тръгвай веднага и повикай полицията.
— Да повикам полицията…
— Мини оттам. — И я тласна към пътеката, като се надяваше приятелката й да се задържи на краката си, и се втурна към горичката.
Морз беше казал, че има план и тя не се съмняваше в думите му. Беше сигурна, че дори престъпникът да успее да избяга от парка, рано или късно ще го заловят. Но той се беше настроил да убива и негова жертва можеше да стане всяка жена, излязла да разходи кучето си, или прибираща се у дома след среща.
Морз ще бъде готов да забие ножа във всеки, защото за пореден път се бе провалил.
Ив спря, като се стараеше да диша равномерно, и се ослуша. Отдалеч долиташе шумът на уличното и въздушното движение, отвъд горичката проблясваха светлините на града.
Пред себе си видя много пътеки, които се виеха през моравата и през разкошните градини, проектирани и засадени с толкова любов.
Дочу някакъв звук. Може би от стъпки или някакво животинче прошумоля в храсталака. Тя включи оръжието си и пристъпи още по-навътре сред сенките.
Забеляза в мрака фонтан, който не работеше. Наблизо имаше детска площадка с люлки, пързалки и катерушки, покрити със специална материя, която предпазваше малките палавници от наранявания.