Ив се огледа, като мислено се проклинаше задето не е взела силното фенерче от колата си. Мракът сякаш прииждаше на талази от горичката. Тишината обгръщаше всичко наоколо като с мъртвешки саван.
В този миг дочу писък.
„Заобиколил е и се е върнал — мина й през ума. — Мръсникът е заобиколил и все пак е последвал Надин.“ Ив мълниеносно се обърна и само инстинктът спаси живота й.
Ножът одраска ключицата й и тя усети невероятно силна болка. Блокира удара с лакът, заби юмрука си в лицето на Морз и му попречи да замахне с всичка сила, но острието все пак я поряза точно над китката. Оръжието, което вече не можеше да й послужи, се изплъзна от ръката й.
— Помисли си, че ще избягам нали? — Морз закръжи около нея, очите му налудничаво проблясваха в мрака. — Вие, жените, все ме подценявате, Далас. А сега ще те нарежа на парченца! Ще ти прережа гърлото! — Замахна с ножа, а Ив отскочи назад. — Ще те изкормя! — Отново замахна и тя усети как острието проряза въздуха. — Сега аз държа всички козове.
— Грешиш! — Ритникът й — последното оръжие на една жена — беше отлично премерен. Морз се строполи на земята и въздухът със свистене излезе през устните му, сякаш вътре в него се беше спукал балон. Ножът падна върху покритата с камъчета пътека. Ив се хвърли върху убиеца.
Той се съпротивляваше като побъркан — какъвто всъщност и беше. Вкопчваше пръсти в нея, скърцаше със зъби, опитвайки се да ги забие в плътта й. — Ранената й ръка беше мокра от кръвта и й изневеряваше, докато Ив се опитваше да открие уязвимото място под челюстта му.
Затъркаляха се върху ситните камъчета. Злокобната тишина се нарушаваше единствено от звука на тежкото им дишане. Морз протегна ръка, опитвайки се да достигне ножа, ала Ив му попречи. После той я удари с юмрук в лицето и всичко потъна в мрак.
Изпадна в безсъзнание само за секунда, но знаеше, че с нея е свършено. Видя как убиецът замахва с ножа и си пое въздух в очакване на фаталния удар.
По-късно осъзна, че звукът, който се разнесе, приличаше на воя на побеснял от ярост, кръвожаден вълк. Усети, че тялото на Морз вече не я притиска към земята. Тя се изправи на лакти и колене и разтърси глава.
Хрумна й, че трябва да вземе проклетия нож, но не можа да го открие и запълзя към мястото, където лежеше оръжието й.
Вдигна го и се прицели, когато съзнанието й напълно се проясни и тя забеляза двама мъже, вкопчени в борба на живот и смърт на детската площадка. Единият беше Рурк.
— Отдръпни се! — Тя се изправи на крака, залитна, но успя да запази равновесие. — Отдръпни се от него, за да стрелям.
Двамата отново се претърколиха. Рурк сграбчи ръката на Морз, но онзи не изпускаше ножа.
Чувството за дълг и яростта, която бушуваше в сърцето на Ив, отстъпиха място на неописуем страх.
Тъй като се чувстваше омаломощена от голямата загуба на кръв, тя се облегна на детската пързалка и се прицели, като си помагаше с лявата ръка. Под бледата лунна светлина забеляза как Рурк замахва с юмрук, сетне се дочу хрущящ звук. Ножът проблесна, сетне се заби в гърлото на Морз и дръжката му завибрира.
Дочу някой да се моли. Когато Рурк се изправи на крака, осъзна, че това е тя. Свали оръжието си и впери поглед в Рурк. Лицето му беше напрегнато, очите му горяха като въгленчета. Смокингът му беше напоен с кръв.
— Ако знаеш на какво приличаш… — опита да се пошегува тя.
— Да не си въобразяваш, че ти изглеждаш по-добре? — Нима не знаеш, че е неучтиво да напуснеш тържество, без да се сбогуваш с домакина?
Едва сега тя осъзна какво се е случило и краката й се подкосиха. Пристъпи към Рурк, сетне спря и сподави риданието, което напираше в гърдите й.
— Господи, ранен ли си? — Хвърли се към него и щеше да падне, ако той не я беше задържал. — Успя ли да те прободе? — Изтръгна се от ръцете му и заразгръща смокинга му, търсейки опасни наранявания.
— Ив! — Рурк повдигна брадичката й. Самата ти си цялата в кръв.
— Онзи мръсник успя да ме намушка два пъти. — Тя си избърса носа с опакото на дланта. — Раните не са дълбоки… — Но още преди да довърши, Рурк извади памучна кърпа от джоба си и превърза ръката й. — Пък и когато човек е ченге, може да очаква подобни неща. — Пое си дълбоко въздух и изчака черните петна пред очите й да се разсеят. Когато погледът й се проясни, попита още веднъж: — Къде си ранен?
— Това е неговата кръв — спокойно каза Рурк.
— Неговата кръв? — Краката й отново се подкосиха, но с огромно усилие на волята тя остана права. — Значи не си ранен?