— Само драскотини. — Той леко отметна главата й и загрижено огледа малкия разрез по продължение на ключицата й и подутината под окото й, която ставаше все по-голяма.
— Трябва да те прегледа лекар, лейтенант.
— След малко. Първо искам да те попитам нещо.
— Казвай. — Тъй като не разполагаше с нищо по-подходящо, той откъсна част от разпрания си ръкав, за да попие кръвта, бликаща от рамото й.
— Някога да съм нахлувала в заседателната зала, когато имаш проблеми със сделка?
Рурк вдигна очи към нея. Изражението му вече не беше така сурово и напрегнато, по устните му играеше лека усмивка.
— Не, скъпа, никога не си го правила. Не знам откъде ми хрумна тази идея.
— Е, няма значение. — Тя прибра оръжието си. — Този път ти прощавам — промълви и обгърна лицето му с длани. — Изплаших се, когато закриваше Морз с тялото си, защото не можех да стрелям в него. Мислех, че ще те убие преди да му попреча.
— В такъв случай разбираш какво съм преживял, когато те видях да се бориш с него. — Прегърна я през кръста и двамата се отдалечиха, като накуцваха. След миг Ив осъзна, че е изгубила едната си обувка. Без да спира, събу и захвърли другата. В този момент забеляза фарове в далечината.
— Ченгетата ли идват?
— Сигурно. Като тичах насам, се натъкнах на Надин, която с усилие се придвижваше по пътеката към главния вход на парка. Морз здравата я беше натъпкал с наркотик, но все пак тя се бе посъвзела и успя да ми обясни накъде си изчезнала.
— Навярно и сама щях да се справя с този негодник — промърмори Ив, която бе дошла на себе си и почувства, че самолюбието й бе засегнато. — Но ти беше страхотен, Рурк. Притежаваш истински талант за ръкопашен бой.
Нито един от двамата не повдигна въпроса как се случи така, че ножът се оказа забит в гърлото на Морз.
Ив забеляза Фийни в осветеното пространство пред камерата, заобиколен от други полицаи. Той само поклати глава и повика лекарския екип. Надин вече беше поставена на носилка, лицето й бе бледо като платно.
— Далас. — Тя се опита да повдигне ръката си, но не успя. — Провалих всичко.
Ив се приведе над нея, докато един от медиците свали превръзката, която беше направил Рурк и се зае да почисти раната.
— Морз те беше натъпкал с наркотици.
— Провалих всичко — повтори Надин, когато вдигнаха носилката. — Задължена съм ти до гроб.
— Хубаво. — Ив се извърна и се отпусна върху тапициран матрак в разпределителното отделение. — Може ли да прегледате окото ми? Изпитвам ужасна болка.
— Утре ще имаш огромна синина — беше оптимистичното уверение, докато слагаха леден гел върху болното място.
— Прекрасна новина. При все това кракът ми няма да стъпи в болница — твърдо добави тя. Медикът само зацъка с език и продължи да се занимава с раните й.
— Жалко за хубавата рокля. — Ив се усмихна на Рурк и докосна разкъсания ръкав. — Не се оказа много здрава. — Стана и отпрати медика, който продължаваше да се суети около нея. — Връщам се да се преоблека, после ще отида да предам рапорта си. — Погледна Рурк право в очите и каза: — Колко неприятно, че когато се претърколи, Морз се натъкна на собствения си нож. Хората от прокуратурата много биха искали да го видят осъден. — Протегна ръка, огледа разранените кокалчета на пръстите му и поклати глава. — Ти ли виеше като вълк?
— Моля?
Ив се изсмя и двамата се запътиха към изхода на парка.
— Общо взето, празненството беше страхотно.
— Хмм. Ще организирам и други. Но при едно условие.
— Какво? — Тя успя да задвижи пръстите си и доволно се усмихна. Очевидно хората от бърза помощ си знаеха работата.
— Да се омъжиш за мен.
— Добре, де. Можем да… — Тя спря, залитна и втренчи в него здравото си око. — Какво каза?
— Че искам да се омъжиш за мен.
Рурк имаше огромна синина на лицето, смокингът му беше окървавен, в очите му играеше странно пламъче. Ив се запита дали не е изгубил разсъдъка си.
— Стоим посред парка, целите в синини и рани, недалеч се намира мястото, където замалко щяхме да загинем, а ти ми предлагаш да се оженим.
Рурк отново я прегърна през кръста и я подкани да върви, после додаде:
— Едва ли има по-подходящ момент.