Задъхана и обзета от неописуемо желание, задърпа панталоните му.
— Искам те! Веднага!
— Веднага — повтори Рурк и успя да свали ризата през главата й, преди да се свлекат на пода.
Вкопчени един в друг, трескаво се докосваха. Завладяна от страстта, тя го ухапа по рамото, докато сваляше джинсите й. За миг Рурк усети под пръстите си познатите форми, горещината, излъчваща се от тялото й, сетне потъна в море от аромати и чувства, опари го непреодолимото желание да обладае любимата жена.
Нямаха време за изтънченост и нежност. Страстта бе като хищник, впил зъби в телата им, отказващ да се отдръпне дори когато Рурк трескаво я облада. Усети как Ив се напрегна, дочу сподавения й вик от удоволствие. И усети как се слива с нея — душевно и физически.
Ив се събуди в леглото му, когато приглушената слънчева светлина вече нахлуваше през филтрите на прозорците. Без да отваря очи, протегна ръка и откри, че мястото до нея е празно, макар все още да пазеше топлината от тялото на Рурк.
— По дяволите, как се озовах в леглото? — възкликна тя.
— Пренесох те на ръце.
Ив отвори очи и се втренчи в Рурк, който седеше гол на ръба на леглото и я наблюдаваше.
— Пренесъл си ме?
— Да, защото заспа на пода. — Приведе се и нежно докосна бузата й. — Не бива да се съсипваш от работа, Ив.
— Пренесъл си ме — повтори тя, все още прекалено сънена, за да прецени дали трябва да се почувства неловко от постъпката му. — Жалко, че не си спомням нищо.
— Разполагаме с достатъчно време, за да го повторя. Слушай, тревожа се за теб.
— Нищо ми няма. Само съм… — Погледът й попадна на часовника върху нощното шкафче. — Господи, нима е десет? Десет сутринта?
Понечи да стане, но Рурк нежно я блъсна обратно в леглото.
— Забрави ли, че днес е неделя?
— Неделя? — Напълно объркана, потърка очи. — Направо изгубих представа за дните от седмицата. — Каза си, че не е на работа, но все пак…
— Имала си нужда от сън. — Рурк очевидно отгатна мислите й. — Освен това ти е необходимо нещо по-силно от кафе. — Взе чашата от шкафчето и й я подаде.
Младата жена подозрително огледа бледорозовата течност.
— Какво е това?
— Нещо полезно. Изпий го. — Той поднесе чашата към устните й. Можеше да й даде подсилващи медикаменти на таблетки, но знаеше, че тя ненавижда лекарствата. — В момента работим върху него. Ще го пуснем на пазара след около шест месеца.
— Значи си правиш експерименти с мен! — Ив присви очи.
— Напълно безопасно е. — Той се усмихна и остави празната чаша върху шкафчето. — Почти никой не умря от това.
— Ха-ха, колко духовито! — Ив седна в леглото, чувствайки се невероятно отпочинала и ободрена. — Трябва да отида в управлението. Зарязала съм всичко друго, заради двете убийства и трябва да наваксвам.
— Трябва да си починеш. — Вдигна ръка, за да прекъсне възраженията й. — Един ден или поне няколко часа. Искам да прекараш следобеда с мен, но дори да решиш да останеш сама, знай, че почивката ти е много необходима.
— Предполагам, че мога да си позволя няколко часа бездействие. — Прегърна го през шията и лукаво попита: — Как предлагаш да ги прекараме?
Рурк се усмихна и я притегли към себе си. Този път в ласките им не липсваше нежност.
Ив не се изненада, когато установи, че я чакат куп съобщения. От десетилетия неделя вече не се смяташе за почивен ден. Когато прослуша записите на диска, разбра, че са я търсили Надин Фарст, арогантният пор Морз, родителите на Ивон Меткаф (това съобщение я накара уморено да потърка слепоочията си), както и Мирина Анджелини.
— Не можеш да поемеш върху себе си скръбта им — промълви Рурк, застанал зад нея.
— Моля?
— Мъчно ти е за семейство Меткаф. Изражението ти те издаде.
— Аз съм единственото им утешение и опора. — Подписа съобщенията с инициалите си, за да потвърди получаването им. — Искам да ги убедя, че някой се труди убиецът на дъщеря им да си получи заслуженото.
— Позволи ми да ти кажа нещо.
Ив вдигна очи към тавана с досада, представяйки си как ще я поучава, че трябва да си дава време за почивка, да бъде обективна и да спазва дистанцията, свързана със служебното й положение.
— Хайде, изплюй камъчето, че ме чака много работа.
— Имал съм работа с много ченгета. Избягвал съм ги, подкупвал съм ги, старал съм се да ги надхитря или просто да ги изпреваря.
Развеселена, тя приседна на ръба на бюрото.
— Май не трябваше да ми го казваш. Досието ти е подозрително чисто.