Годеникът й кимна, подаде чашата на Рурк и на един дъх пресуши своята.
— Сисли ми се обади в нощта, когато бе убита.
Ив рязко вдигна глава като ловджийско куче, надушило следа.
— Не е записано на видеотелефона й.
— Обади ми се от телефонна кабина, нямам представа къде се е намирала. Беше след полунощ, нюйоркско време. Бе много възбудена и разгневена.
— Господин Слейд, по време на официалното интервю заявихте, че през онази нощ не сте имал контакт с прокурор Тауърс.
— Излъгах, тъй като се страхувах.
— Значи сега се отказвате от първоначалните си показания.
— Искам да внеса малка поправка. Моля да имате предвид, че го правя доброволно и с пълно съзнание, че нося наказателна отговорност за подвеждане на полицейски служител по време на разпит. Съобщавам, че прокурор Тауърс ми се обади малко преди часа, когато се предполага, че е била убита. Разбира се, това ми осигурява алиби. Би било почти невъзможно да измина толкова голямо разстояние и да я убия в малкия промеждутък от време между обаждането й и извършването на престъплението. Естествено можете да проверите записите на разговорите ми.
— И ще го направя. Защо ви се обади бъдещата ви тъща?
— Отначало ме попита дали е вярно. Само това. Тъй като съзнанието ми беше ангажирано с онова, което работех в момента, отначало не разбрах колко е разтревожена. Едва когато продължи, осъзнах, че говори за скандала в сектор 38-и. Паникьосах се и взех да се оправдавам. Но Сисли не беше от хората, които можеш да излъжеш. Набързо ме постави натясно. Аз също се ядосах и се скарахме.
Замълча и погледна към Мирина. „Наблюдава я така, сякаш се страхува, че е прекалено крехка и може да се счупи“ — каза си Ив, сетне го подкани да продължи:
— Скарали сте се, господин Слейд, така ли?
— Да. Сисли ме упрекваше за инцидента, питаше как съм го допуснал. Попитах я откъде е научила всичко, но тя отказа да отговори. Казвам ви, беше направо вбесена. Заяви ми, че ще прикрие скандала, за да не тревожи дъщеря си. А след това щяла да се разправя с мен. Прекъсна връзката без по-нататъшни обяснения, а аз прекарах безсънна нощ в компанията на чашката.
Отново застана до Мирина и сложи ръка на рамото й.
— Призори научих от ранните новини, че била убита.
— Дотогава не беше споменавала нито дума за инцидента, така ли?
— Не. Бяхме в отлични отношения. Сисли знаеше за страстта ми към хазарта и деликатно изразяваше неодобрението си. Беше се примирила с „хобито“ на Дейвид. Струва ми се, че не осъзнаваше до каква степен хазартът е влязъл под кожата ни.
— Грешите! — обади се Рурк. — Беше ми наредила да забраня достъпа и на двама ви в моите заведения.
Слейд мрачно се усмихна.
— Значи затова не ми даваха да прекрача прага на игралния дом на Вегас Две.
— Точно така.
— Но какво ви накара да промените показанията си? — намеси се Ив.
— Почувствах, че облаците се сгъстяват над главата ми. Знаех, че на Мирина ще й бъде много мъчно, ако научи историята от другиго. Бях длъжен да й разкажа всичко. Тя реши да ви се обадим.
— Решихме го заедно. — Тя отново посегна към ръката му. — Това няма да възкреси майка ми, а баща ми ще бъде сломен, когато научи как са използвали Ранди, за да я убият. Трябва да се примиря с последствията. И ще го направя, ако знам, че човекът, използвал Ранди и мен, ще заплати за престъплението си. За нищо на света мама не би отишла в онзи отвратителен квартал, ако не е трябвало да ме защити от неприятности.
Докато летяха обратно към Щатите, Ив неуморно крачеше из луксозната кабина.
— Роднини! — Тя пъхна палци в задните джобове на джинсите си. — Сещаш ли се за твоите роднини, Рурк?
— Понякога. — Усетил желанието й да разговаря, той изключи бизнес новините, които следеше по персоналния си монитор.
— Ако следваме тази теория, излиза, че Сисли Тауърс е трябвало да разреши личен проблем в ролята си на майка. Някой заплашвал да разруши щастието на дъщеря й. Дори да е решила да направи Слейд на бъз и коприва, първо е искала да предпази Мирина.
— Предполага се, че това е нормалната реакция на всеки родител.
Тя го погледна изпод око.
— Двамата с теб отлично знаем, че има изключения.
— Бих казал, че онова, което сме преживели, излиза извън границите на нормалното, Ив.
— Добре, да не спорим. — Замислено тя се отпусна в креслото до него. — Щом твърдиш, че е естествено една майка да побърза да защити детето си от неприятности, то Тауърс е реагирала точно според очакванията на убиеца. Следователно той е познавал жертвата и отлично е преценил характера й.