Видя как Мо обсипва Дейвид с въпроси, на които той отговаряше с очевидно колебание и нежелание, докато Лари и Кърли с гробовно изражение пишеха усилено в бележниците си.
В един момент адвокатката, очевидно разгневена от отговора, поклати глава и забоде в гърдите на Дейвид дългия си нокът. Ив се усмихна, когато Мо й направи знак да се върне в стаята.
— Клиентът ми признава, че е имал делови отношения с Ивон Меткаф.
— Хм. — Този път Ив приседна на ръба на масата. — Ивон Меткаф ви е въртяла на шиш, нали, господин Анджелини?
— Водехме преговори. — Той отново преплете треперещите си пръсти. — Обикновено актьорите в един филм искат невъзможни хонорари. Ние… скоро щяхме да постигнем споразумение.
— Посещавал сте я в апартамента й. Карахте ли се?
— Ние… аз… срещахме се на различни места, между другото и в дома й. Обсъждахме условията на договора и възможностите за промяна на някои от клаузите.
— Господин Анджелини, къде бяхте в нощта на убийството на Ивон Меткаф?
— Ще проверя в дневника си — заяви той с изненадващо спокойствие. — Но мисля, че бях в Ню Лос Анжелис, в комплекса „Планета Холивуд“. Винаги отсядам там.
— И къде предполагате, че сте се бил между деветнайсет и двайсет и четири часа западно време?
— Не мога да кажа.
— Но ще ви се наложи, господин Анджелини.
— Най-вероятно съм бил в стаята си. Имах много работа. Трябваше да преработя сценария.
— Същият сценарий, който променяхте заради госпожица Меткаф ли?
— Да.
— И работехте сам, така ли?
— Предпочитам да бъда сам, когато пиша. Нали разбирате, аз съм авторът на сценария. — Целият се изчерви, руменината плъзна и по шията му. — Вложих много време и усилия в подготовката му.
— Притежавате ли самолет?
— Самолет ли? Естествено. Непрекъснато пътувам и…
— С него ли пътувахте до Ню Лос Анжелис?
— Да… — Очите му се разшириха, като разбра намека й. — Нима мислите, че?…
— Дейвид, седни! — нареди му Мо, когато той скочи на крака. — Не бива да казваш нищо повече.
— Но тази жена си въобразява, че съм убил Ивон и майка ми. Чувала ли си нещо по-абсурдно! Да убия собствената си майка. И защо? Какво би ме накарало да го сторя?
— О, имам няколко предположения. Ще видим дали психоаналитикът ще ги потвърди.
— Клиентът ми не е длъжен да се подлага на психиатричен тест.
— Предполагам, че в края на краищата ще го посъветвате да направи точно това.
— Този разпит приключи — отсече Мо.
— Добре. — Ив се изправи, наслаждавайки се на мига, когато погледна Дейвид право в очите. — Дейвид Анджелини, арестуван сте по следните обвинения: напускане на мястото на престъплението, възпрепятстване на правосъдието и опит за подкупване на полицай.
Той се хвърли към нея и по странно съвпадение посегна към гърлото й. Ив изчака, докато с изцъклени от ярост очи Анджелини впи пръсти в шията й, после го повали на земята. Без да обръща внимание на заповедите на адвокатите му, тя се наведе над него и продължи най-невъзмутимо:
— Няма да прибавям към обвиненията нападение срещу офицер от полицията и оказване на съпротива при арест. Предишните три са предостатъчни. Закарайте го в ареста! — нареди тя на униформените полицаи, притекли й се на помощ.
— Добре се справи, Далас — поздрави я Фийни, докато наблюдаваха как отвеждат Дейвид.
— Да се надяваме, че прокурорът ще мисли като теб и няма да му позволи да излезе под гаранция. Искам да остане тук и да го поразпитам както трябва. Искам да докажа, че е виновен, Фийни.
— И това ще стане, малката. Вече доста напреднахме.
— Трябват ни веществени доказателства. Необходими са ни проклетото оръжие, „сувенирите“. Психологическото заключение на Майра е важно, но не мога да го дам под съд без веществени доказателства. — Нетърпеливо погледна часовника си и продължи: — Едва ли ще отнеме много време да получим заповед за обиск, дори ако адвокатите му се опитат да ни попречат.
— Откога не си си лягала? — поинтересува се Фийни. — Имаш ужасни сенки под очите.
— Достатъчно дълго, така че един-два часа повече нямат значение. Какво ще кажеш да те почерпя едно питие, докато получим заповедта?
Той бащински сложи ръка на рамото й.
— Май ще ни дойде много добре. Командирът е научил за ареста. Нареди да отидем при него, Далас. Веднага.
Ив постави пръст в центъра на челото си, сякаш беше дуло на пистолет.
— Да вървим тогава. А когато свършим, ще ударим не по едно, а по две питиета.
Когато влязоха в кабинета на Уитни, той моментално пристъпи към действие. Стрелна ги с изпепеляващ поглед и гневно заяви:
— Довели сте Дейвид за разпит.