— Не ви разбирам.
Найт опита да се съсредоточи. Откакто разбра, че неволно е причинила смъртта на Стивън Райт, нервите й бяха обтегнати до скъсване. Искаше й се да излее гнева върху някого, та макар и незаслужено. Рядко си позволяваше подобни изблици, но сега наистина бе разтревожена за Сара Еванс. А тя държеше на това момиче. Именно затова Сара щеше да изпита гнева на съдийката.
— Ти си много умно момиче. Много привлекателна и умна млада жена.
— Боя се, че все още не…
Изведнъж тонът на Найт се промени.
— Говоря за теб и Джон Фиск. Ричард Пъркинс докладва, че тази сутрин ви е видял да излизате заедно от твоето жилище.
— Съдия Найт, при цялото ми уважение това засяга единствено мен.
— Определено не засяга само теб, Сара, щом се отразява върху репутацията на съда.
— Не виждам как би могло да се отрази.
— Нека тогава да ти поясня. Как смяташ, ще пострада ли репутацията на съда, ако се разчуе, че една от сътрудничките е спала с брата на убит колега само ден след убийството?
— Не съм спала с него — решително възрази Сара.
— Това изобщо няма значение. Общественото мнение се влияе по-скоро от чувствата, отколкото от фактите, особено в този град. Ако някой журналист те беше видял тази сутрин да излизаш от къщи с Фиск, представяш ли си какви заглавия щяхме да прочетем? И какво щяха да си помислят читателите, дори да нямаше авторски догадки, а само описание на видяното? — Сара мълчеше и Найт продължи: — В момента не ни трябват никакви усложнения, Сара. И без това си имаме предостатъчно грижи.
— Не бях помислила за това.
— А трябва да мислиш, ако искаш да постигнеш нещо повече от мизерна кариера в системата.
— Съжалявам. Няма да се повтори.
Найт я изгледа строго и отвори вратата.
— Имай го предвид, ако обичаш.
Докато Сара минаваше край нея, тя добави:
— А, Сара, на твое място не бих се доверявала никому, докато не заловят убиеца. Не знам дали ти е известно, но голям процент от убийствата са дело на роднини.
Поразена, Сара се завъртя към нея.
— Да не би да намеквате…
— Нищо не намеквам — отсече Найт. — Просто ти съобщавам един факт. Сама си прави изводите.
Отегчен от приема, Фиск бродеше из просторния апартамент, когато усети нечие присъствие зад гърба си.
— Исках да ви задам един въпрос.
Обърна се. Агент Маккена го гледаше втренчено.
— Маккена, сериозно се чудя дали да не заведа дело срещу вас, тъй че махайте ми се от главата.
— Просто си върша работата. А в момента искам да знам къде бяхте по времето, когато убиха брат ви.
Фиск допи виното от чашата си и се загледа навън през широкия прозорец.
— Не забравяте ли нещо?
— Какво?
— Още няма официално становище за часа на смъртта.
— Малко изоставате от разследването.
— Така ли? — изненада се Фиск.
— Между три и четири часа в събота сутринта. Къде бяхте по това време?
— Заподозрян ли съм?
— Ако бъдете заподозрян, незабавно ще ви съобщя.
— В петък срещу събота работих в кантората си до четири сутринта. Сега ще ме питате дали някой може да потвърди, нали?
— И какъв е отговорът?
— Не. Но в десет сутринта отскочих до обществената пералня.
— Ричмънд е само на два часа път с кола от Вашингтон. Разполагали сте с предостатъчно време.
— Значи според вашата теория потеглям за Вашингтон, хладнокръвно убивам брат си, захвърлям трупа му сред негърския квартал и то така ловко, че никой не ме забелязва, после се връщам в Ричмънд и отивам да си пера бельото. Ами мотив?
Още преди да довърши, Фиск усети как последните думи засядат на гърлото му. Имаше идеален мотив — застраховка за петстотин хиляди долара. По дяволите!
— Мотивите често изплуват след време. Нямате алиби, което означава, че сте имали възможност да извършите убийството.
— Значи смятате, че съм убил и Райт? Сам казахте пред съдиите, че според вас двете убийства са свързани. Но за второто имам алиби.
— Не всичко, което казвам, е вярно.
— Интересно. Със същата философия ли заставате и на свидетелското място в съда?
— От опит знам, че невинаги е добре да си разкриваш картите в хода на разследването. Между убийствата може да няма никаква връзка и тогава алибито ви не струва пукната пара.
Докато гледаше агента да се отдалечава, Фиск усети как по гръбнака му плъзват тръпки. Дори и Маккена не можеше да е толкова глупав, че да го подозира за убийството на брат му. Но тогава защо не бе научил за резултатите от аутопсията и установения час на смъртта? Веднага си отговори сам: защото информационният поток откъм Чандлър бе секнал.