Руфъс примига и отново се озова в лазарета. Виждаше лицата над себе си, усещаше натиска на скупчените тела. Видя иглата да се спуска над вената му. От всички в стаята той единствен гледаше нагоре. Затова зърна как една друга игла пронизва пластмасовата банка и течността от спринцовката бавно се влива в лидокаиновия разтвор.
Вик Тремейн изпълняваше задачата си уверено и спокойно, сякаш не вършеше убийство, а бе излязъл на двора да полее цветята. Дори не погледна жертвата. Руфъс отметна глава и прикова очи към иглата в ръцете на доктора. След миг тя щеше да прониже кожата, да влее в тялото му незнайната отрова, с която искаше да го убие Тремейн. Вече му бяха отнели половин живот. Нямаше да им даде и останалото. Все още не.
Руфъс отмери времето до част от секундата.
— Мамка му! — изкрещя лекарят, когато Руфъс се изтръгна от ремъците, сграбчи ръката му и я отметна назад.
Стойката отхвръкна; банката се спука на пода и съдържанието й плисна на всички страни. Вбесеният Тремейн използва суматохата, за да се измъкне незабелязано от лазарета. Изведнъж нещо стегна гърдите на Руфъс и дъхът му спря. Когато успя да се изправи, лекарят огледа проснатия гигант. Руфъс лежеше като вцепенен и само мониторът издаваше, че още е жив. Гледайки застрашително спадащите жизнени показатели, лекарят каза:
— Никой не може да издържи подобни крайности. Трябва да е изпаднал в шок. — Той се завъртя към сестрата. — Повикайте санитарен хеликоптер. — После се обърна към старшия надзирател. — Тук не разполагаме с необходимото за подобен случай. Ще го крепим някак, докато стигне до болницата в Роаноук. Няма време за губене. Предполагам, че ще пратиш и някой от твоите да го пази.
Надзирателят опипа подутата си челюст, после сведе очи към неподвижния Руфъс.
— Цял взвод бих пратил, ако имаше място в проклетия хеликоптер.
15.
Придружен от въоръжен надзирател, Майкъл Фиск крачеше с омекнали крака по коридора. В дъното чакаше униформеният офицер, който го бе разпитвал на влизане. Майкъл забеляза в ръцете му два листа хартия.
— Мистър Фиск, преди малко пропуснах да се представя. Полковник Франк Рейфийлд, комендант на този затвор.
Майкъл облиза пресъхналите си устни. Франк Рейфийлд бе един от хората, споменати в молбата на Руфъс. Доскоро това име не означаваше нищо за Майкъл. Но тук, в затвора, то бе равносилно на смъртна присъда. Кой би предположил, че двамина от хората, които Руфъс обвиняваше в убийство, ще се окажат само на крачка от него? Но пък от друга страна… нима имаше по-подходящо място да държат под око Руфъс Хармс?
Връщайки мислите си отново към Рейфийлд, Майкъл се запита къде ли ще изхвърлят трупа му. Както често бе ставало в детството, изведнъж го обзе желанието големият брат да е нейде наблизо и да му се притече на помощ. Стоеше и гледаше тъпо как Рейфийлд му подава документите, после махва на пазача да си върви. Когато Майкъл пое листовете, Рейфийлд се усмихна смутено.
— Боя се, че моите хора понякога прекаляват с усърдието. Обикновено не фотокопираме запечатани документи.
Всъщност той лично бе разпечатал плика, за да направи копията. Никой от охраната не бе видял документите. Майкъл сведе очи към двата листа.
— Не разбирам. Пликът все още е запечатан.
— Такива пликове има навсякъде. Просто са сложили документите в друг и са го залепили.
Майкъл мислено се наруга, че е пропуснал нещо толкова очевидно.
Рейфийлд тихичко се изкиска.
— Какво смешно има? — попита Майкъл.
— Руфъс Хармс вече за пети път ме цитира в смахнатите си прошения, мистър Фиск. Как да не се смея?
— Моля?
— Досега не беше стигал чак до Върховния съд… оттам идвате, нали?
— Не съм длъжен да отговоря.
— Добре. Но ако работите там, посещението ви е малко необичайно.
— Това си е моя работа.
— А моя работа е да поддържам в този затвор най-строг военен ред — отсече Рейфийлд. Но гласът му веднага омекна. — Не че ви упреквам. Хармс е хитра лисица. Този път май е подлъгал и бившия си военен защитник, макар че Сам Райдър би трябвало да го знае какво представлява.
— Казвате, че Руфъс Хармс има навика да подава неоснователни молби?
— Да не мислите, че е рядко сред затворниците? Чудят се как да убиват времето. Между другото, миналата година тоя тип обвини президента на Съединените щати, военния министър и моя милост, че сме организирали заговор за убийството, което той лично извърши пред очите поне на десетина свидетели.