— Вярно, но за онзи квартал труповете не са рядкост. Деветдесет и девет процента от жертвите са черни, това обаче се обяснява с простия факт, че белите просто не припарват натам.
— Значи казваш, че брат ми е трябвало да стои настрани. Нещо да е теглено от банковата му сметка? Покупки с кредитна карта?
— В момента проверяваме. Кога разговаря за последен път с брат си?
— Той ми позвъни преди повече от седмица.
— Какво каза?
— Не си бях у дома. Остави ми съобщение. Искал да се посъветва за нещо.
— Ти позвъни ли му?
— Едва онзи ден.
— Защо се забави?
— Имах си други грижи.
— Тъй ли? — Чандлър замислено повъртя химикалката. — Ще ти задам един въпрос. Ти изобщо обичаше ли брат си?
Фиск го изгледа втренчено.
— Някой е убил брат ми. Искам да хвана виновника. Друго нямам какво да кажа.
Изражението на Фиск накара Чандлър да смени темата.
— Може би е искал да поговорите за нещо, свързано с работата му? Нали разбираш, в случая най-интересна е неговата професия.
— Намекваш, че убийството му е свързано с нещо във Върховния съд?
— Правя абсолютно безпочвено предположение, но след онова, което ми каза за неговото обаждане, вече не изглежда чак толкова безпочвено.
— Не вярвам да е искал мнението ми по въпроса за правото на аборт.
— А за какво друго? Как се свалят мацки?
— Сигурно не си виждал негова снимка. По тая част никога не е имал проблеми.
— Виждал съм, но умрелите не излизат много добре на снимка. И все пак е казал, че иска да се посъветва. Дали пък наистина не е било свързано с правото?
— Е, винаги можеш да отскочиш до Върховния съд и да видиш дали не кроят някакъв заговор.
— Сам разбираш, че и двамата трябва да пипаме много внимателно.
— И двамата ли?
— Сигурен съм, че брат ти е имал лични вещи в кабинета си, а при подобни обстоятелства би изглеждало съвсем нормално някой роднина да посети работното място. Вероятно си ходил и друг път.
— Само веднъж, малко след като Майк постъпи на работа. Бяхме двамата с татко.
— А майка ти?
— Алцхаймер.
— Съжалявам.
— Да си открил още нещо?
Вместо отговор Чандлър стана, взе сакото си от закачалката на вратата и го облече.
— Бих искал да слезем до колата на брат ти.
— А после?
Чандлър погледна часовника си, вдигна глава и се усмихна.
— После ще ни остане време колкото да отскочим до съда, драги адвокате.
22.
Руфъс видя как вратата се отваря съвсем бавно. Напрегна мускули, очаквайки да зърне насреща си група хора в зелени униформи, но след миг тревогата се разсея.
— Пак ли е време да провериш как съм?
Касандра пристъпи до леглото.
— Нали такава ни е пустата женска участ, все да наглеждаме мъжете.
Думите бяха шеговити, но тонът не. Тя провери мониторите и записа нещо в картона, хвърляйки от време на време поглед към Руфъс.
— Добре ми е. — Той се понадигна, като внимаваше веригите да не издрънчат. — Не съм свикнал с такова чувство.
— Обадих се на брат ти.
Лицето на Руфъс стана сериозно.
— Така ли? Какво рече той?
— Обеща да те посети.
— Каза ли кога?
— Много скоро. Още днес.
— А ти какво му каза?
— Че си болен, но бързо се възстановяваш.
— Той каза ли още нещо?
— Не е от приказливите — отвърна Касандра.
— Да, такъв си е Джош.
— И той ли е толкова едър?
— А, не. Дребосък е. Под метър и деветдесет, към сто кила с мокри дрехи. — Руфъс видя, че Касандра се готви да излезе, и бързо запита: — Имаш ли време да си побъбрим?
— Сега съм в почивка. Просто дойдох да ти кажа за разговора. А сега трябва да си вървя.
Последните й думи прозвучаха малко недружелюбно.
— Добре ли си?
— И да не съм, с нищо не можеш да ми помогнеш — отвърна тя вече с нескрито раздразнение.
Руфъс се вгледа в нея.
— Намира ли ти се Библия?
— Защо? — изненада се тя.
— Четях Библията всеки ден. Откакто се помня.
Тя се озърна към нощното шкафче, пристъпи натам и измъкна от чекмеджето евтина Библия.
— Няма как да ти я дам. Не бива да се приближавам. Хората от затвора ме предупредиха категорично.
— Не е необходимо. Ще съм ти много благодарен, ако ми почетеш. Стига да нямаш нещо против, разбира се.
— Да ти почета ли?
— Само ако искаш — бързо добави той. — Откъде да знам, може изобщо да не си падаш по Библията и църквата.
Тя го погледна с ръка на кръста, стиснала в другата Библията.
— Пея в църковния хор. Съпругът ми, Бог да го прости, беше от настоятелството.
— Много се радвам, Касандра. А децата ти?
— Откъде ти хрумна, че имам деца? Защото не съм кльощава ли?