Щом изрече последните думи, той изведнъж стрелна очи към Сара. Изражението му ясно показваше, че е разбрал: тя „бе работила“ с Майк.
Ед отново се завъртя към Джон.
— По дяволите, синко, защо не вземеш да ми кажеш каквото имаш за казване?
— Майк е мъртъв, татко.
Изричайки тези думи, Джон имаше чувството, че чува новината за пръв път. Лицето му пламна сякаш от близостта на буен огън. Може би досега бе изчаквал, за да види първо баща си, да посрещнат заедно общата скръб. Да, искаше му се да вярва, че е така.
Усети, че Сара го наблюдава, но не откъсна очи от баща си. Видя как отчаянието залива стареца като вълна. Изведнъж му стана трудно да диша.
Ед измъкна цигарата от устата си и изтръска пепелта с треперещи пръсти.
— Как?
— Обир. Поне така предполагат. — Фиск помълча, сетне добави очевидното, защото знаеше, че баща му ще попита. — Някой го е застрелял.
Ед отвори една бира и я изпи почти на един дъх. Адамовата му ябълка подскачаше мъчително. После смачка кутията и я запокити към стената. Изправи се, пристъпи към малкия прозорец и погледна навън. Цигарата висеше в ъгълчето на устните му, дебелите пръсти се свиваха и отпускаха, вените по ръцете му бяха набъбнали.
— Видя ли го? — попита той, без да се обръща.
— Днес следобед отидох да разпозная тялото.
Баща му се завъртя яростно.
— Днес следобед? По дяволите, защо чак сега ми казваш, момче?
Фиск се изправи.
— Цял ден се мъча да те открия. Оставих съобщения на телефонния ти секретар. Изобщо нямаше да знам къде си, ако не бях питал мисис Джърман.
— Точно оттам трябваше да започнеш — прекъсна го старецът. — Айда винаги знае къде съм.
Той прекрачи напред със свити юмруци.
Сара, която бе станала заедно с Фиск, отстъпи изплашено. Погледна към пушката и се запита дали е заредена.
Фиск се приближи до баща си.
— Татко, потърсих те веднага щом научих. После минах край къщата ти. След това трябваше да отида в моргата. Никак не беше приятно да гледам трупа на Майк, но все пак го сторих. А оттам нататък целият ден се обърка. — Той преглътна с усилие. Изведнъж го обзе чувство за вина, че гневът на стареца го мъчи повече, отколкото смъртта на брат му. — Дай да не спорим за времето, бива ли? Това няма да върне Майк.
Целият гняв на Ед сякаш се изпари, докато слушаше тия думи. Спокойни, разумни думи, които не обясняваха нищо и не облекчаваха болката. Никакви думи не можеха да помогнат в такъв момент. Ед седна, поклащайки безсилно глава. Когато отново погледна сина си, в очите му бяха избили сълзи.
— Винаги съм казвал, че няма смисъл да гониш лошите новини, те идват много по-бързо от добрите. Ужасно бързо.
Той се задави и разсеяно тръсна пепел върху килима.
— Знам, татко. Знам.
— Хванаха ли онзи, дето го е извършил?
— Още не. Работят по случая. Видях се с детектива, той е отличен полицай. Ще му помагам.
— Във Вашингтон ли?
— Да.
— Никога не ми е харесвало, че Майк работеше там — каза Ед и яростно се обърна към Сара, която застина под обвинителния му поглед. Бавно вдигна дебелия си пръст срещу нея. — Там убиват, без да им мигне окото. Смахнати копелета.
— Татко, в днешно време навсякъде е така.
Сара намери сили да проговори.
— Искрено се възхищавах от вашия син. Всички в съда го смятаха за изключителна личност. Нямам думи да опиша колко ми е мъчно за него.
— Беше чудесен — каза Ед. — Просто чудесен, по дяволите. Така и не проумях как успяхме да създадем момче като Майк.
Фиск наведе глава. Сара зърна за миг измъченото му изражение.
Ед огледа фургона, изпълнен със спомени за добрите времена, когато наоколо се събираше цялото му семейство.
— По ум се беше метнал на майка си. — Долната му устна потрепна. — Е, преди болестта де.
От гърдите му се изтръгна глухо ридание и той се свлече на пода. Фиск коленичи до баща си и го прегърна. Раменете му трепереха.
Сара гледаше и не знаеше какво да прави. Смущаваше се, че нарушава толкова личен момент, и се питаше дали просто да не избяга в колата. Но накрая само наведе глава и затвори очи. Сълзите й закапаха върху евтиния килим.
Трийсет минути по-късно Сара седеше на верандата и пиеше топла бира. Беше боса, обувките й лежаха до нея. Разсеяно разтриваше пръстите на краката си и се взираше в мрака, из който примигваха светулки. Смачка един комар, после избърса струйка пот, плъзнала по крака й. Притисна бирата до челото си и се зачуди дали да не пусне климатика в колата и да се опита да поспи.
Вратата се отвори и на прага застана Фиск. Беше се преоблякъл с избелели джинси и риза с къси ръкави. В ръцете си носеше две бири. Седна до нея.