— Всеки заслужава прошка — каза накрая той, после пак се наведе над картата.
Докато Сара се къпеше, Фиск мина в стаята до кухнята. Явно беше пригодена за кабинет, защото имаше бюро, компютър, библиотечка с правни издания и принтер. Той разпъна картата на бюрото. Погледна мащаба, пресметна сантиметрите в километри и изрови линийка от чекмеджето. Тръгвайки от Вашингтон, начерта отсечки в северна, западна и южна посока, после свърза краищата им. Пренебрегна изтока, защото шестстотин километра натам водеха далеч навътре в Атлантика. После записа щатите в очертаната зона и набра номера на телефонните справки. След малко разговаряше с човек от Федералното управление на затворите. Продиктува му името Хармс и района, където би могъл да се намира. Беше му хрумнало, че Майк може да е ходил на свиждане. В такъв случай обаждането за съвет ставаше съвсем логично. Джон Фиск знаеше за затворите много повече от брат си.
Когато човекът отсреща отново се обади и съобщи резултата, Фиск посърна.
— Сигурен ли сте, че в нито един федерален затвор от района, за който ви казах, няма затворник с такава фамилия?
— За всеки случай дори разширих областта с още двеста километра.
— А щатските затвори?
— Мога да ви дам номерата за всеки щат. Ще трябва да им звъните поотделно. Знаете ли кои щати ви интересуват?
Фиск погледна картата и ги изреди. Бяха повече от дузина. Записа телефонните номера и остави слушалката.
Замисли се, после реши да провери телефонните обаждания до домашния и служебния си телефон. Едното беше от някаква столична застрахователна агенция. Фиск се свърза с представителката.
— Много съжалявам за смъртта на брат ви, мистър Фиск — каза жената.
— Не знаех, че брат ми има застраховка.
— Случва се понякога. Всъщност компанията не е длъжна да уведомява близките, дори и да знае за смъртта на застрахования. Грубо казано, застрахователите не изгарят от желание да плащат премии.
— Тогава защо ме потърсихте?
— Защото бях ужасена от смъртта на Майкъл.
— Кога е сключил договора?
— Преди около шест месеца.
— Той нямаше жена и деца. За какво му е трябвала застраховка?
— Точно затова ви се обаждам. Той каза, че иска вие да получите парите, ако нещо се случи с него.
Фиск усети как гърлото му се стяга и впи пръсти в слушалката. Най-сетне намери сили да проговори:
— Родителите ни се нуждаят от тези пари много повече, отколкото аз.
— Той каза, че навярно ще им ги дадете, но искаше да използвате една част за себе си. И смяташе, че ще ги употребите много по-разумно, отколкото родителите ви.
— Разбирам. Е, за каква сума говорим?
— Половин милион долара. — Тя прочете адреса му, за да провери дали не е променен. — Знаете ли, подписвам договори с много хора по най-различни причини, и то невинаги за добро, но ако случайно не знаете, ще ви кажа, че Майкъл много ви обичаше. Бих искала и с моя брат да сме толкова близки.
Когато остави слушалката, Фиск откри, че не му се плаче. Просто искаше да разбие стената с юмрук.
Стана, прибра списъка в джоба си, излезе навън и слезе по стълбището, оградено с папрат от едната страна и декоративни храсти от другата. Краката сами го поведоха към малкия кей. Небето бе тъмносиньо, осеяно с редки облачета, лек ветрец прогонваше задухата. Той погледна на север, към стъпаловидно подредените богаташки къщи в стария град, после към източените очертания на моста Удроу Уилсън. Отсреща едва се различаваше брегът на Мериленд, обрасъл с дървета. Реактивен самолет със спуснат колесник мина над него и продължи към летище Нешънъл. Носеше се толкова ниско, че Фиск би могъл да го улучи с камък.
Когато ревът на мотори заглъхна и отново настана тишина, той прескочи върху носа на платноходката. Палубата лекичко се люлееше; слънцето галеше лицето му. Седна, подпря глава на мачтата, вдъхна мириса на сгънатото платно и затвори очи. Чувстваше се адски уморен.
— Май ти е много удобно.
Фиск се озърна стреснато и видя отсреща Сара, облечена с черно костюмче и бяла копринена блуза. На врата й висеше малка перлена огърлица, косата й бе вдигната зад тила. Беше си сложила малко грим и бледо червило.
— Извинявай, че те събудих — усмихна се тя. — Спеше толкова спокойно.
— Отдавна ли ме гледаш? — попита Фиск и сам се зачуди защо задава този въпрос.
— Не много. Можеш да се изкъпеш.
Той стана и скочи на кея.
— Хубава лодка.