О, добро застъпничество, о незабавна Стефанова грижа, о, свойствено нему състрадание за неговите раби! Защото веднага престанаха размириците, успокоиха се вълненията, млъкнаха козлопенията, бяха изтръгнати из корен безчинствата, що бяха вършени посред манастира и четата, подобна на Юнеца, бе изгонена. И да кажа наведнъж: като изпрати Стефан, господ очисти земята на своите хора.
Слушайте вие, които се борите срещу бога и искате да по-хитите църковните неща! Слушайте и бягайте като от огъня! Нека да ви вразумят разказаните страшни повести, най-вече според писаното: „Смъртта на твоя брат да те поучи.“. Но достатъчно говорихме за това. Нека да обърнем речта си към предишните неща.
И понеже неговата пресвещена памет стига до нас, да празнуваме, братя, празничния и любим духовен празник, защото сега сред нас, невидимо слязъл от неизречени висоти, стои Стефан, венчавайки всекиго според усърдието му; и нищо не иска от нас, освен да се придържаме към добродетелите и чрез тях да се приобщаваме към бога. Нека да празнуваме с псалми и духовни песни, в кротост и правда, във вяра, надежда и любов, в смирение и истина, в чистота и милосърдие и в други добродетели, в които сме угодни на бога. И да прегърнем този свещен ковчег, в който е съкровището на Божиите чудеса, и докосвайки се благоговейно с устни и очи, с радостни сълзи да оросим стъпалата на нозете му, които стъпкаха напълно врага и изтъниха като паяжина неговата злонамерена сила. Да целуваме ръцете, по-благовонни от скъпоценен нард, що често се издигаха към бога и винаги се простираха към бедните, защото когато се молеше и издигаше ръцете си, а и когато се отдаваше на умна молитва, ръцете му пак вършеха милостиня. О, какво добро деяние на прекрасните ръце! Мисля, че тези ръце са по-свети от онези, които се бяха прострели на планината, за да приемат скрижалите на Закона. Да целуваме гърдите, хранилище на много блага, по-високи и по-почетни от оня съд с манна, да увенчаем неговата достойна глава с благохваления и да възложим на него цялата грижа за нас.
Тия неща са ти от нас, Стефане, образ на твоята любов, която е в душата ни. Ако прочее са достойни, което не бива и да мисля за възможно, то е поради твоята благодат, защото с упование в тебе съставих словото за тебе. Ако ли пък е далече от достойното, понеже твоите дела са многобройни, подобава ли да бъде наказан онзи, който е невежа и лишен от острота на ума? Освен това са и много малко [хората], които познават твоите дела, тъй като натрупването на годините направи те отчасти да намалеят. Обаче на бога е угодно и това, което е по силата [ни]!
А ти ни наглеждай отгоре, о божествен и светъл воине, който отклоняваш божия гняв, справедливо насочен срещу нас заради греховете ни, ти, пребогати, който с молитвите си и със своята сила прогонваш видимите и невидимите врагове! А в страшния ден на съда, когато ще просияеш по-ярко от слънцето, ти ще ни събереш около себе си, нас, които се нарекохме стадо от твоята кошара и като ни покажеш на съдията-бог, ще отправиш оня блажен глас: „Ето ме мене и децата, що ми даде бог!“ Нему слава с безначалния отец и с пресветия, благ и животворящ дух — сега и в безкрайните векове. Амин!