Тогава врагът, който в различни времена размирява църквата с различни ереси, не можеше да търпи църквата да има пълно затишие и Христовото стадо да пасе на пасищата на благочестието. И породи някой си Варлаам, основател на акиндиновата ерес; чрез него църквата се изпълни с големи размирици, понеже той имаше със себе си много единомишленици, а по-точно — единопогибелни, и ученици, слушащи неговите непристойни и разложителни заповеди. Той, прочее, извращаваше единосъщното, както умовредния Арий, а пресветия дух хулеше, както скверния Македоний. Пък и за преображението Господне, станало наистина на Таворската планина пред неговите апостоли и ученици, когато Христос показва славата на своето божество, тогава, когато чрез своята неизмеримо силна власт им представи Мойсей и Илия, за да ги накара да повярват, че богът, превърнал се в човек заради нас, владее над живите и мъртвите, [за това преображение] всепорочният [Варлаам] учеше, че е привидно, а не истинско. И мнозина последваха ереста му и жребият на православните беше — в подвига. И по целия оня царски град избухнаха бунтове и смутове, и раздори: едни прочее се присъединяваха към злославните, а други се противопоставяха и ги изобличаваха.
А този, който тогава ръководеше църквата, наистина светият Атанасий, като свика събор, а там беше и зломъдрият Варлаам със своето злославно войнство, утвърждава единосъщното, както завещаха отците в Никея и както утвърдиха вселенските и поместните събори след тях, та чак до негово време; и изясни, че светото преображение на Христос, нашия бог е истинско. А Варлаам, който не иска да се подчини, предава на анатема с неговата дружина и го изгонва от съборната църква. Макар че Варлаам бе посрамен и докрай низвергнат, но възнамеряваше още да мърда със змийската опашка. Затова се затвори в своята скверна килия, без да излиза, и временно замълча, пишейки развращаващи предписания срещу църквата и острейки богоборческия си език срещу православието. След това, скочил изведнъж като диво магаре, смущаваше благочестието. И мнозина изтръгна за погибел както сред мъжете, така и сред жените, пък и сред царедворците, защото предава своята смъртоносна ерес на самите евнуси, служещи на царя — с една дума, едва не го последва целият град.
Докато ставаше това, царят нареди, както му бе обичай, да повикат при него Стефан. И след като бяха изречени много думи за спасението на душата и за царското управление, боговдъхновеният Стефан подхвана и каза: «Струва ми се, о властни царю, че във всичко си благоугоден на бога и царя на царете: с царско управление, със сановнически и военен порядък, с кротост, смирение, правосъдие, истина; че превъзхождаш с премъдрост много царе, които са били преди тебе. Ала в едно, не зная как, о боговенчани, струва ми се, че грешиш; а то е корона на царството и глава на вселената; за него апостолите обиколиха вселената и приобщиха човечеството към истинската вяра в отца и сина и Светия дух, заради него мъчениците не пощадиха плътта и кръвта си — това е благочестието!»
А царят към него: «Как мислиш, че грешим в благочестието? Говори, о най-съвършен между приятели и братя!» И Стефан каза: «Известно е, о царю, че когато пастирят не забележи вмъкването на вълка сред стадото и не го прогонва, тогава и той е звяр, макар да носи име на пастир. Защото не имената правят почетни делата, а делата прославят имената. И че този, който може да оставя злославните и да не ги прогонва, се смята от добромислещите за злославен. Не е праведно, нито редно, о светлейши между царете, ти, който си почетен с царския престол и си поставен от Христа за пастир на толкова голямо стадо, да държиш неговите врагове в стадото си, но трябва да ги прогониш далече като душегубни вълци и да пееш с Давид: „Ненавиждащите те, господи, възненавидях и заради враговете ти се съсипах; с пълна ненавист ги възненавидях, те са ми врагове.“ Не трябва по никакъв начин да ги оставяш и в пределите на богодаруваната ти страна. Ако направиш това, ще прекратиш църковните раздори и на православните ще дариш мир дълбок, ще възвеличиш скиптъра на царството, ще бъдеш истински цар на истински християни и като истински пастир ще получиш от върховния владика награда — непреходността на отвъдното царство.»