Какво следва нататък? Вече се навършваше петата година от неговото пребиваване там. Когато настъпи свещеният празник на чудотворния отец Николай, по обичайния ред в обителта се извършваше всенощно бдение и беше голямо палене на свещи и кадене. Стоеше и Стефан на определеното му място, въздишайки от дън душа и молейки се със съкрушено сърце. А когато седнаха според обичая и житиетозаедно с чудесата на този велик отец бе прочетено от всички, Стефан, седнал на стол поради силната умора, задряма. И вижда с очите на сърцето си как божественият мъж, който и по-рано му се бе явил, застана пред него и му рече: «Помниш ли какво ти казах, когато се явих преди?» [На Стефан] му се привидя как, коленичил на земята, казваше, че го познава — той е великият Николай, но реченото от него не помни. А оня, милостивият, рече: «Казах ти да не скърбиш, защото твоите зеници са в моите ръце и аз ти ги показах.» Той имаше видение, че си припомня тези думи, че пада в краката на светителя и че моли милост. И явилият се рече: «Това, което тогава ти казах, сега съм изпратен да изпълня.» И както представяше видението, го вдигна, направи на лицето му кръстен знак, докосвайки с края на пръстите си неговите очи, и рече: «Нашият господ Исус Христос, който даде зрение на слепия от рождение, дарява и на твоите очи предишния взор!» И оня, прочее, стана невидим, а този се разтрепера. И щом дойде на себе си — о, Христе, неизказано е твоето милосърдие! — виждаше както преди. И така, взел тоягата, както обикновено си ходеше, по същия начин си излиза от църквата. Щом стигна до килията си, падна на земята и часове наред лееше сълзи от онези новодарени зеници, принасяйки дарове от сълзи на този, който му ги даде. Удряше се в гърди, наричаше се пръст и пепел, говореше, че е недостоен за такова благодеяние, а за много мъки и страдания. Такива прочее са светците — когато се сподобяват с най-великото, мислят най-смирени неща. И след като проля обилно сълзи, закри очите си с кърпа и с тоягата пак отиде в църквата, та застана както обикновено. И така с премъдър предумисъл скри от всички и никой не разбра, че има способност да вижда, до деня, когато бог го избра да царува чрез правдата и го постави за пастир на неговото си отечество, както словото ще разкаже нататък. А нашата повест да върви поред.
Не изминаха много дни от преславното му проглеждане и по-малкият му син, обзет от тежка болест, умря скоропостижно. А той не направи нищо недостойно за благородната си душа, не започна да скубе косите си, не завика с неподобаващ глас, не изрече нещо безполезно, но позволи на природата само обилните сълзи, защото те не могат да се удържат, когато сърцето е устрелено отвътре от стрелите на природата. Проговори гласът на блажения Йов: «Бог даде, бог взе!» След като го погреба, издигна ръце към небето и рече: «На тебе, владико, предавам отрока! На тебе изпратих отрока и той ми се спаси отсега и до века. На тебе поверих отрока и няма вече в мене никаква скръб. Благодаря и славя твоето човеколюбие, промислителю благи, защото пожела да приемеш плода на моята утроба, докато е още неизкусен от злобата.» Тези и други благодарствени думи изрече за детето си, така че всички слушащи да се удивляват много на неговото великодушие и на премъдрото слово. Така, прочее, се случиха тези неща.
Оттогава този нов Товит прекара две години в подвижничество и в други неща, що прилягат на монашеския живот, превъзхождайки със сълзи и смирена премъдрост мъжете, които много време се бяха трудили в обителта. Но както [бог] предаде Йов на поискалия го [дявол], за такова и толкова голямо страдание, и го лиши от синове и дъщери и накратко — от всичко в дома, ала за да посрами с това ратника дявол, вечно завиждащ на светците, а да представи [Йов] за светъл победител; както след раните [бог] пак го въздига превисоко и му дарува всичко двойно, по същия начин [стори той] и с този мой венценосец, та след като бъде изпитан чрез различни страдания и в такива и толкова големи беди, да се покаже търпелив и благодарен, да не отрони нито една, най-малка дума на недоволство; и бог пак го дари на неговото отечество. И така, о пресвещени слушатели и богоизбрани люде, слушайте, моля се на ваша милост, как се върна в желаещото го отечество и по какъв начин достигна царския сан.