Самодържецът на гърците изпращаше посланици до своя зет — сръбския цар, та да му прати на помощ войска. Защото, тогава агаряните, след като бяха покорили всички южни области, с голямо множество идваха към източните. И царят беше всецяло устремен и вече повеждаше война с варварите. Той прочее пожела да изпрати с посланиците и настоятеля на обителта на Вседържителя, защото беше мъж разумен и опитен в другото. Щом пристигнаха при сръбския цар, както беше заповядал самодържецът, много почести отдадоха и много дарове получиха. И царят, извикал отделно насаме оня честен отец, питаше го за сина си Стефан. И рече оня чудният: «Питаш ме за многострадалния и втори Йов, о царю? Всички неща от твоето царство, дори да имаше безброй години живот, не струват колкото страданията на Стефан. Като някакво многоценно съкровище го спечели нашата обител; и не само ние, но и целият царствуващ и славен град.» И като начена, разказваше му за много постъпки на мъжа, и за непорочния му живот, и как премъдро подтикна самодържеца да прогони еретиците. «И знай — рече, — колкото него си облагодетелствувал, толкова себе си си ощетил. И ако ме послушаш мене, който те съветвам за добро, върни при себе си с почест, оня, що е по-високо от почестта човешка.»
Когато чу това милостивата душа, омилостиви се бащински, защото такава е кръвната връзка — не се разкъсва, освен от смъртта, но се затяга по-здраво. Като проля обилни сълзи и стана, покланяше се на оня мъж и изповядваше благодатта: «Нека бъде, както бог иска, честни отче — казваше, — както си повелил.» И така приготви бърже онези, които щяха да тръгнат с игумена, и ги отправи във Византия при царя, молейки да му изпрати Стефан. Самодържецът, радостен от това, го повика при себе си, прегръщаше го и го целуваше, със сълзи го изпращаше, дарове много му даваше. А той пък даваше на манастира, в който беше пребивавал, всичко, що му бе подарено от царя. И когато вече тръгна на път и излизаше от обителта, чудният онзи и най-обичен нему настоятел с множество братя го изпращаха със сълзи и им се струваше, че с душите си тръгват заедно с него. И тогава за него се сбъдваха пророческите думи: «Незлобивите и праведните се прилепиха към мене.» Прочее, като получи от тях последните молитви и ги остави с мир, поемаше пътя, що води напред. След като пътува доста дни, достигна отечеството си. И щом дойде на мястото, където тогава пребиваваше царят, и царят нареди, той отива при него. А царят приема добрия син като баща, целува го със сълзи, говори му думи, пълни с утеха; с истинско смирение моли прошка за това, що му е сторил. А какво направи Христовият подражател? Като започна с благи думи, утешаваше царевото ридание и изкарваше себе си виновен за това, което бе изпитал. Защото той, служителят божи, рече: «Татко, ти си направил това, що ти е заповядано. Не е достойно, нито праведно, когато бог повелява, някой да не послуша, понеже ти нямаше да си причина дори за моето раждане в света, ако той не би дал. Затова — рече, — татко, и двамата трябва да благодарим на бога, който поиска да спаси тебе чрез служение на царството, а мене да сподоби с милост чрез лишаване от зрение!» Тези думи предизвикаха удивление у царя и той се възхищаваше от разума на мъжа, а се срамуваше от несравнимостта на неговата добродетел. Така, прекарал малко дни, бива изпратен с много почести от царя и бащата да живее на едно място в Диоклития, където му се донасяха необходимите за всякакво удобство неща. А пък той предава на неговия дядо сина си, който бе дошъл с него от Константиновия град. Оттогава пребоголюбезният Стефан беше още по-достоен за Христовата любов, хранеше се душевно от някаква божествена сладост и във всичко имаше благи надежди.
Понеже измина много време и предстоеше да се изпълни божествената воля, внезапно някаква болест налегна царя. Като чувствуваше, че е зле и че вече не ще живее, заповяда да бъде отнесен в своя манастир, където, прекарал малко дни, напуска този живот. И бива погребан в построения от него манастир — мястото е наречено Банска заради течащите топли води, а църквата е почетена с името на първомъченик Стефан. Когато царят издъхваше, мнозина се притекоха с най-голямата възможна бързина при Стефан и му съобщиха станалото. А той смяташе, че това е измама, защото не беше никак склонен към промяната, от което мнозина страдат поради лековерие. Но щом разбра със сигурност за бащината смърт, веднага сваля от очи кърпата и със светло лице и с още по-светли очи се явява пред събралите се и се препасва с властта на достойното за него сръбско царство. И щом тази мълва се разнесе навсякъде, хората, изпреварвайки се един друг, тичаха към него, а също и почти цялото войнство, и велможите, които са в съвета, сановниците и тези, що са назначени да събират царските данъци — всички те, тичайки, падаха в краката му и му въздаваха царски благохваления. А той, като прегръщаше всички, целуваше ги и говореше думи, пълни едновременно с полза и с премъдрост, та полагаше някак в сърцата им някаква сила на усърдието. И бе обичан и жела“ от техните души, и голямо множество от оръженосци го окръжаваха.