Владимир Мегре
Пространството на любовта
Поредният поклонник
Ето я! Отново пред мен е сибирската река Об. Добрах се до брега на това северно селище, където свършваше редовния транспорт, и стоя на брега. За по-нататъшното ми придвижване към мястото, от което може само пеша през тайгата да се достигне до полянката на Анастасия, трябваше да наема лодка или катер. Край една от многото стоящи край брега лодки, трима мъже подреждаха рибарските си принадлежности. Поздравих се с тях и казах, че съм готов добре да платя на този, който ме откара на посоченото място.
— Егорич се занимава с тази работа при нас. Половин милион взема за превоза. — отговори един от мъжете. Веднага ме разтревожи информацията, че някой вече целенасочено се занимава с транспортирането на хора до малкото сибирско селце. От него до полянката на Анастасия са само 25 километра. А и такава голяма сума смъква. Значи има желаещи. Търсенето определя предлагането и цената. Пазарлъкът на Север е малко уместен, затова попитах:
— Как да намеря този Егорич?
— В селото е някъде. Най-често край магазина. Ей там, до катера му, хлапетии лудуват, и внукът на Егорич, Васятка, е с тях. Той ще изтича, него помоли.
Васятка, хитро хлапенце на дванадесетина години, докато успея да поздравя и вече изстреля на скороговорка:
— Ще пътувате ли? При Анастасия? Сега, за секунда ще извикам дядо. — и без да чака отговор, на подскоци, хукна към селото.
Стана ми ясно: не му трябва отговор. Очевидно всички непознати, според Вася, имат една цел.
Разположих се на брега на реката и зачаках. От нямане какво да правя гледах водата и размишлявах.
Тук, ширината е сигурно километър от бряг до бряг. Насред тайгата, чийто край не се вижда дори от самолет, спокойно през вековете е текла водата, и какво ли от миналото е отнесла без да остави следа? Какво ли помни и сега водата Обска? Може би помни как, Ермак, покорителят на Сибир, притиснат към брега от враговете, сам с меч в ръка е бил отблъсквайки атака, а във водата, от смъртна рана, кръвта му е изтичала, а после, пак водата отнесла тялото му някъде. Какво е покорил Ермак? Дали пък действията му не са били подобни на съвременните рекетьори? Навярно да сравни, само реката може.
А може би, по-важни за реката са били набезите на Чингис хан? Неговата орда, велика се е смятала през древността. В Новосибирска област има районен център — Ординское се казва, а в него има село с името Чингис. Дали си спомня и това реката, как се оттегляли на хана ордите с награбената плячка, и как, пак те, завързали и млада сибирячка, и как везир могъщ я умолявал със страстни речи, с влюбени очи, без съпротива, по желание да тръгне с него. Сибирячката мълчала. Всичките му воини вече побягнали, а той, все още й говорел нещо, молел за любов. После я метнал отзад на коня, кесия злато хвърлил, на седлото скочил и към брега на Об, спасявайки се от гонитба, се устремил на верния жребец. Но ги настигали. Везирът все подхвърлял злато, и когато кесията изпразнила се, скъпите награди за покорените страни от себе си свалил и на тревата, под краката на догонващите хвърлял, но сибирячката държал. Цял в пяна конят му, до еднодръвките на Об достигнал. Девойката той пуснал в лодката и скочил сам, но докато от брега с прът се отблъсквал, го пронизала стрела. Отнасяло течението лодката. Везирът, пронизан от стрела, на кърмата лежал, но гледал без страх, как три еднодръвки с войници приближават към тях. Ласкаво гледал девойката, която седяла спокойно и мълчала, и сам мълчал, защото да говори нямал сили. И сибирячката го гледала, а после, погледнала догонващите, усмихнала им се едва, въжата от ръцете си разкъсала и ги захвърлила в реката. И грабнала веслата сибирячката млада…
И не успели лодките военни да догонят еднодръвката на сибирячката, в която раненият везир лежал. На кое ли място и във времена какви ги е отнесло течението на водата? И какво сега, в тоз миг, за нас във паметта си, отнася помътнялата вода на Об? Има сега, близо до изворите, на брега на Об — Новосибирск — огромен град. Размерите му и величината дали усещаш ти, река? Разбира се, че ми е ясно, какво би казала — много мръсни изливи от него идват, и водата на реката, живителна, която е била, сега дори за пиене не става.
А какво да правим, къде да денем мръсотията от днешните ни производства? Нали уж се развиваме, не като нашите предци. Учени много има у нас, много научни градчета има край Новосибирск. И ако нищо не изливаме от тях, то ще се задушим сами, и тъй е воня, в града от смрад е трудно да се диша, а в някои райони постоянно вони незнайно от какво.