— Добър да ви денят, хора.
А ние стоим и мълчим. Борис Мойсеевич първи заговори с нея.
— Здравейте, — отговори за всички Борис Мойсеевич. — Представете се, моля ви, коя сте вие?
— Наричат ме Анастасия. Дойдох при вас с молба. Отзовете, моля ви, вертолета си. Той е неблагоприятен за тези места. Вие търсите мен. Ето ме. Ще отговоря на вашите въпроси, на които мога.
— Да, разбира се, ние търсехме вас. Благодаря ви, че дойдохте сама. Толкова проблеми отпаднаха, — заговори Борис Мойсеевич. И той не й предложи да седне, макар до палатката да имаше маса и сгъваеми столове, не я повика настрани от нас. Навярно, от неочакваното появяване, също се беше объркал. Той започна веднага да говори за целта на идването ни:
— Да, много добре… Вие сама дойдохте при нас, а ние собствено, за вас сме дошли. Вие не се безпокойте, сега ще извикаме обратно вертолета.
Борис Мойсеевич разпореди на старшия от охраната да се свърже по радиостанцията с командира на вертолета и да го върне в лагера. Неговото разпореждане незабавно беше прието за изпълнение. После той се обърна към Анастасия и вече по-спокойно и уверено заговори с нея;
— Анастасия, сега ще долети вертолета. Ще седнете в него с нашите сътрудници. Ще им покажете своята полянка, там вертолетът ще се приземи, вие ще вземете сина си. Ще ви откараме заедно със сина ви в резерват в Подмосковието. Там всичко ще бъде устроено така както вие кажете. В резервата никой няма да ви безпокои. Той се намира под постоянна охрана. След вашето заселване в резервата, охраната ще бъде засилена. Само понякога, в удобно за вас време, с вас ще общуват учени. Това ще бъдат достатъчно подготвени хора. Ще ви бъде интересно да общувате с тях. На тях ще им бъдат интересни вашите трактовки за някои природни и социални явления, вашата философия. Ще имате, ако желаете, достоен помощник. Това ще е човек, който постоянно ще е с вас, той ще може да ви разбира от половин дума. Той, независимо от младостта си, вече е крупен, талантлив учен. При това, той е влюбен задочно във вас. И вие, както аз мисля, сте достойни един за друг, и бихте могли да станете хубава, щастлива двойка. Той е достоен за вас, не само със своята ученост, но и с начина си на живот. Той е тук, — Борис Мойсеевич се обърна към Станислав, показа го с ръка, извика го:
— Приближи се, Станислав, какво ти е? Представи се.
Станислав се приближи, застана срещу Анастасия и леко смутен заговори:
— Направо ме сватоса Борис Мойсеевич. За вас това може да е неочаквано, но аз наистина съм готов да ви направя предложение, готов съм да осиновя сина ви, да ви помогна при разрешаването на много проблеми, моля ви да разполагате с мен като с приятел, — Станислав елегантно склони глава пред Анастасия, взе ръката й и я целуна. Той беше елегантен и красив. И ако Анастасия беше с други дрехи… Станислав беше малко по-висок от нея, и те наистина биха изглеждали красива и достойна двойка.
Ласкаво отговори на Станислав Анастасия:
— Благодаря ви за доброто отношение към мен… Благодаря ви за безпокойството ви за мен, — и добави: — Ако наистина се чувствате достатъчно силен за да насочвате любовта си, да направите живота на друг човек по-щастлив и пълен, тогава спомнете си, може би сред заобикалящите ви хора, сред познатите жени, има неудовлетворена от живота, от нещо нещастна жена. Обърнете й внимание, обикнете я, направете я щастлива. — Но аз искам да обичам вас Анастасия.
— Аз съм щастлива с друг. Не изразходвайте за мен своите усилия. Има жени, за които сте по-нужен.
Борис Мойсеевич реши да помогне на замълчалия Станислав:
— Този ли е другият, с когото на Вас, Анастасия, Ви се случи да се срещнете? Вие, разбира се, имате предвид Владимир, но той далеч не е най-добрият екземпляр от нашето общество.
— Подобни оценки няма да изменят чувствата ми. Не ми е по силите да управлявам чувствата си. — Но защо все пак, вие се срещнахте именно с Владимир? Човек далеч от духовността, науката и просто от нормалния начин на живот. Той е обикновен предприемач. Защо обикнахте именно него?
В някакъв момент аз изведнъж започнах да разбирам, — продължаваше Александър, — Борис Мойсеевич, Станислав, и цялата група с тях имаше точно поставена цел — да вземат Анастасия по всякакъв начин и да я използват за някакви собствени интереси, да я използват пряко волята й. И без значение, чия е била идеята, тяхна собствена или заповед от някого, стоящ по-високо, но те ще се стараят да изпълнят замисленото. И никакви, даже най-значимите доводи, няма да ги спрат. Може би и Анастасия разбираше това? Несъмнено, тя не можеше да не знае, да не чувства техните намерения. И въпреки това тя до края се отнасяше към стоящите пред нея, като към добри и близки хора. Тя искрено и откровено говореше с нас за най-съкровеното, и това нейно отношение, искреността, сдържаше или по-точно оттласкваше насилието. Тя така достойно парираше опитите на Борис Мойсеевич и Станислав да охладят отношението й към тебе, че направи безсмислени разсъжденията им на тази тема. Казват, че влюбената жена вижда в този, в когото е влюбена само хубавото, каквото и да прави той, който и да е всъщност. Но нейните аргументи бяха от друг род. Когато премина първото вълнение след появата й, аз можах тихичко да включа диктофона. После често прослушвах този запис и анализирах казаното от нея. Помня всичко… И това «всичко» преобръща съзнанието.