— Радвам се, че си се обадил. — Рудолф също въздъхна. — Почакай тук. Ще видя какво мога да направя.
— И аз бих дошъл, но те не могат да ме гледат — каза Дуайър.
Рудолф изпъна рамена под сакото и влезе в участъка. Неочакваната светлина го заслепи, но топлината във всеки случай беше приятна. Знаеше, че трябва да се избръсне, че дрехите му са измачкани. Щеше да се чувства по-самоуверен, ако, както се изрази Гретхен, нямаше вид на човек, който току-що е бил съблазнен. Знаеше също, че още ухае на парфюм. Не съм облечен подходящо за случая, каза си той, пристъпвайки към високото бюро, зад което седеше дебел полицай, избръснат до синьо, и намръщено го гледаше.
Пътуването обогатява впечатленията, каза си пак той, като се усмихна или поне направи опит да се усмихне на полицая; когато пътува, човек попада в катедрали, опознава леглата на офицерски жени, чиито мъже ги няма, удря се в греди от кораби, потопени през отдавна водени войни, запознава се с чужди обичаи, странни ястия, полицейски участъци, погребения…
— Името ми е Джордах — каза той бавно на френски на полицая зад бюрото. — Американец съм… — Чувал ли е този полицай за Лафайет8, за плана „Маршал“, за Деня на победата? И дали ще използва този случай да изрази благодарността си? Този прекрасен случай… — Разбрах, че сте задържали племенника ми Уесли Джордах.
Полицаят отговори бързо на френски и Рудолф не го разбра.
— Говорете по-бавно, ако обичате. Не знам добре френски — каза той.
— Елате в осем часа сутринта — повтори бавно полицаят, за да го разбере Рудолф.
— Бих искал да го видя сега — обясни Рудолф.
— Чухте какво казах — повтори полицаят подчертано бавно и вдигна двете си ръце с осем разперени пръста.
Рудолф разбра, че полицаят не е чувал нито за Лафайет, нито за Деня на победата, и добави:
— Може би има нужда от медицинска помощ.
— Той получава отлична медицинска помощ — каза полицаят, изговаряйки язвително бавно думите. — Осем часът сутринта. Местно време — засмя се той.
— Говори ли тук някой английски?
— Тук е полицейски участък, мосю — отвърна полицаят. — Не се намирате в Сорбоната.
Рудолф искаше да попита може ли Уесли да бъде освободен под гаранция, но не знаеше думите. В Кан всяка година идват по петдесет хиляди американски и английски туристи и някой от тия негодници би трябвало да си направи труда да научи английски, помисли си той.
— Искам да говоря с вашия началник — настоя Рудолф.
— В момента го няма.
— Тогава с някой…
— Аз съм този някой — изсмя се полицаят, но после се намръщи. Повече му подхождаше да е намръщен, отколкото усмихнат. — Каза ви се да напуснете, мосю — грубо заяви той. — Помещението трябва да се освободи.
За миг Рудолф си помисли, че може би трябва да му предложи нещо. Но тази вечер бе направил вече една грешка, като се опита да даде пари не на този, на когото трябва. А тук това можеше да се окаже много по-опасно.
— Излезте, излезте, мосю — нетърпеливо махна с ръка полицаят. — Имам работа.
Победен, Рудолф излезе. Дуайър продължаваше да забива кокалчетата на пръстите в дланите си.
— Е? — попита Дуайър.
— Нищо не става — вяло отвърна Рудолф. — И няма да стане преди осем часа сутринта. По-добре да отидем в някой хотел тук. Няма смисъл да се връщаме в Антиб само за няколко часа.
8
Маркиз дьо Лафайет (1757–1834) — френски военен и политически ръководител, командвал американските войски по време на Войната за независимост — Б.пр.