— Имало е една експедиция, приземила се на Земята преди около два и половина милиона години. Храстът, който донесли със себе си, не растял както трябва, затова на Земята не останал нито един Пак-протектор. Ще стигна и дотам.
Когато гледачът изяде корена, започват тези изменения. Неговите или нейните гонадни7 и явни полови белези изчезват. Черепът му омеква и мозъкът му започва да нараства, докато не стане много по-голям и сложен от вашите, господа. После черепът се втвърдява и израства костният гребен. Зъбите, колкото са останали, опадат. Венците и устните започват да растат заедно и оформят твърда, почти плоска човка. Моето лице е прекалено плоско — изменението настъпва по-добре при Homo habilis. Цялата коса изчезва. Някои стави се издуват невероятно, за да дадат много по-здрава опора на мускулите. Увеличава се защитеността, разбирате ли? Кожата се втвърдява и набръчква, за да оформи своего рода броня. Ноктите стават като животински и могат да се прибират, така че пръстите на протектора всъщност са по-чувствителни и по-ловки отпреди. Там, където двете вени от краката се сливат, за да стигнат до сърцето, както и, по дяволите, да се наричат те, се оформя просто двукамерно сърце. Направи ли ви впечатление, че кожата ми там е по-дебела? Е, има и по-малко сериозни изменения, но всички те допринасят, за да направят протектора могъща, интелигентна бойна машина. Гарнър, като че ли вече не ти е смешно.
— Всичко ми звучи ужасно познато.
— Чудех се дали ще забележите това… Емоционалните изменения са драстични. Единственият стремеж на протектора е да закриля членовете на рода си. Познава ги по миризмата. Нарасналата интелигентност не му помага, защото хормоните ръководят мотивите му. Ник, досети ли се, че всички тези изменения са своего рода преувеличение на тези, които настъпват при мъжете и жените със старостта? Гарнър го разбра веднага.
— Да, но…
— Ами допълнителното сърце? — прекъсна го Люк. — Какво ще кажеш за това?
— Както и развилия се мозък, то не се появява без дървото на живота. След навършването на петдесетго-дишна възраст, без съвременно медицинско обслужване, нормалното човешко сърце започва да функционира неадекватно. В края на краищата спира.
— О.
— Струва ли ви се убедително? Люк не отговори директно.
— Защо питаш?
— Всъщност, искам да убедя най-вече Ник. Гражданството ми в Пояса зависи от това да ви убедя, че съм Бренън. Да не споменавам за банковата си сметка, за кораба и товара си. Ник, разполагам с изоставен резервоар за гориво от „Маринър XX“, завързан за кораба ми, който последно оставих да се носи из слънчевата система на висока скорост.
— Все още е в това състояние — отвърна Ник. — Както и кораба на Аутсайдера. Трябва да направим нещо за възстановяването му.
— За Файнъгъл, да! Конструкцията му не е толкова добра, бих могъл да направя някои подобрения и със завързани очи, но с монополюсите му можеш да купиш цялата Церера!
— Първо по-важната работа — меко каза Гарнър.
— Този кораб се отдалечава, Гарнър. А, разбирам какво имаш предвид — страхуваш се да позволиш на едно извънземно чудовище да се доближи до действащ космически кораб. — Бренън-чудовището хвърли поглед назад към сигналния пистолет, после очевидно изостави идеята да отвлече лодката. — Ще останем тук, докато се убедите. Става ли? По-добра сделка не бихте могли да сключите.
— Не и с един поясар. Бренън, има сериозни доказателства, че човекът е свързан с другите примати на Земята.
— Не се съмнявам в това. Имам някои предположения.
— Казвай.
— Относно онази последна колония. Тук е пристигнал голям кораб. Приземили са се четири лодки с около трийсет протектора и много гледачи. Една година по-късно протекторите са осъзнали, че са избрали неподходяща планета. Храстът, от който се нуждаели, не растял както трябва. С лазер пратили съобщение за помощ и после умрели. Гладуването е нормалната смърт за протектора, но обикновено е доброволно. А тези протектори са гладували против волята си. — В гласа и в подобното на маска лице на Бренън не се долавяше чувство. — Те умрели. Гледачите се размножавали без надзор. Имало е безкрайно пространство и протекторите сигурно са били унищожили всички опасни форми на живот. Можем да предполагаме какво се е случило после. Протекторите били мъртви, но гледачите били свикнали с помощта им, тъй че останали край корабите.
— И?
— И реакторите се нагорещили без протекторите, които да ги балансират. Сигурно са били атомни реактори, като се има предвид тогавашното състояние на техниката. Може да са експлодирали. Може и да не са. Радиацията предизвикала мутации, които довели до всичко от лемурите до горилите и шимпанзетата, а оттам — до древния и съвременния човек.
7
Гонади (мед.) — недиференцирани полови жлези с функции и на яйчник, и на тестис. — Б. пр.