— Бела? Разбира се, че си го спомням — отговори тя и го погледна с любопитство. — Това не е нещо, което се забравя лесно. Беше ужасно!
— Разбрах, че не сте присъствала, така ли е?
— Не. Бях тук и приготвях чая. Обикновено Филис ми помага с тези неща, но онзи ден тя отиде с ловджиите.
— И това беше нещо необичайно, така ли?
— Изключително необичайно.
— Значи сте разбрала за трагедията, едва когато…
— … Майкъл се втурна вътре, сграбчи телефона и се разкрещя веднага да пратят линейка.
— Ясно. Според вас… — подвоуми се той, като внимателно подбираше думите си, — мистър и мисис Тейс бяха ли щастливи?
— Ами, да… Или поне на мен ми изглеждаха такива — макар че външен човек никога не би могъл да знае подобни неща, нали? И двамата бяха много мили с мен и Майкъл. И Хенри бе направо обезумял, когато тя почина.
Барнаби се обърна назад и погледна към редицата тополи и горичката зад тях.
— Там ли стана злополуката?
Катрин проследи погледа му.
— О, не… В буковата гора, която е зад Холи Котидж.
— Разбирам. Добре, отново ви благодаря.
Вече бяха стигнали терасираните стъпала и заедно тръгнаха нагоре по тях. Докато пресичаха двора, Бенджи издаде някакъв звук и се опита да се изправи на крака. Катрин извърна поглед от него.
— Защо не иска да яде! — изплака измъчено тя. — Купих му всичко — хубаво месо, бисквити. Тук са неговият кош, одеяло, чинийка — всичко, което е имал и там…
— Опасявам се, че кучетата започват да се топят от скръб, когато загубят господаря си.
— Но човек би си помислил, че ще предпочетат да живеят, независимо колко са тъжни.
— Той е доста старо куче, мис — каза със съчувствие Трой. — Мисля, че просто е уморен. Достатъчно е преживял.
— Свършихте ли с Катрин, господин главен инспектор? Наистина ми трябва тук.
— Жалко — въздъхна Барнаби минута по-късно, когато потеглиха с колата. — Предполагам, че щеше да е прекалено да се надяваме, че Катрин Лейси и момичето на Леситър ще се мотаят по едно и също време по „Чърч Лейн“ в петък вечерта.
— Но… нали й вярвате, сър? — попита Трой, все още леко замаян от слънчевия блясък в усмивката на Катрин Лейси. — За писмото имам предвид?
— О, да. Аз, естествено, ще го проследя, но не се и съмнявам, че го е пуснала, където и когато казва. Ако е невинна, тогава няма защо да измисля такава история. Ако пък е виновна, тогава ще направи максималното, за да се подсигури за истинността на всичко, което мажем да проверим.
— Виновна! — възкликна Трой и неразумно вдигна очи от пътя, за да изгледа недоверчиво Барнаби, и изпусна отбивката за къщата на Леситър.
— Наистина ще трябва да се откажеш от тая физиономия, Трой. Може да попречи на кариерата ти. Тя най-много от всички тях има какво да губи.
— А кучето, сър? Кучето не е лаело.
— Да, кучето е проблем, признавам си.
„Или може би кучето не е проблем“, помисли си той, докато Трой даваше на заден, за да се насочи към предната врата на Леситър. Може би кучето означаваше, че би могъл да зачеркне Катрин Лейси веднъж завинаги. Един отпадаше, оставаха още шестима. Или седмина, ако наистина разсъждаваше без предубеждения и включеше невероятната възможност да е бил Хенри Трейс. Ами ако той безнадеждно се е влюбил в Катрин още докато жена му е била жива и е наел някой, който да се мушне в гъсталака и да гръмне Бела? Барнаби върна вниманието си към настоящето и си напомни, че няма основания да смята смъртта на мисис Трейс за нещо по-различно от злополука. И че в момента разследва един съвсем различен случай.
До края на приемното време на доктора имаше още петнадесет минути, което много добре устройваше главния инспектор. Джуди Леситър отвори вратата на парадния вход — изглеждаше даже още по-малко привлекателна, отколкото предния ден. Имаше заспал, мърляв вид, като някое животинче, което се появява след дълъг зимен сън.
— Какво обичате?
— Бихме искали да поговорим с баща ви…
— В кабинета си е, там, зад ъгъла.
Понечи да затвори вратата. Барнаби пристъпи напред и добави:
— … а също и с вас, ако обичате.
Тя го изгледа намусено за момент, после повдигна рамене и ги заведе в кухнята. Обърна се към него и се облегна на мивката.
— Мис Леситър, при предишния ни разговор ми казахте, че сте била в библиотеката следобеда на седемнадесети.