— Не се бойте. Няма да ми стане навик.
— Менторът е в града едва от няколко часа и вече имаме новини — продължи Юсуф със сериозно лице. — Нападнаха ни, докато вървяхме насам. Явно наемниците отново са се раздвижили. Затова… — той посочи трима мъже и две жени — Доган, Касим, Хайредин и Евраники и Ирини ще обиколят района.
Петимата се изправиха мълком и се поклониха на Ецио, преди да тръгнат.
— Другите да се залавят отново за работа — нареди Юсуф и останалите асасини се разпръснаха.
Когато останаха сами, Юсуф се обърна към Ецио със загрижен поглед.
— Менторе, оръжията и ризницата ти очевидно се нуждаят от обновление, а дрехите ти — прости ми — са в окаяно състояние. Ще ти помогнем. Но не разполагаме с достатъчно пари.
Ецио се усмихна.
— Не се бой. Не ми трябват пари. И предпочитам да се грижа сам за себе си. Време е да разгледам града сам, да го почувствам отблизо.
— Няма ли първо да отдъхнеш? Да се освежиш?
— Времето за почивка настъпва, когато задачата е изпълнена.
Ецио замълча, развърза пътните си чанти и извади счупеното острие.
— Има ли тук ковач или майстор на оръжия, достатъчно сръчен и почтен, за да му възложа да го поправи?
Юсуф огледа щетите и бавно, със съжаление поклати глава.
— Това очевидно е оригинално острие, изработено според указанията на Алтаир в Кодекса, открит от баща ти. Навярно е невъзможно да се поправи. Но макар да не можем да изпълним желанието ти, ще ти осигурим достатъчно снаряжение. Остави оръжията си при мен — тези, които няма да вземеш сега — и аз ще ги почистя и наточа. Когато се върнеш, ще намериш и нови дрехи.
— Благодаря.
Ецио се запъти към вратата. Щом наближи, младата русокоса пазачка сведе свенливо поглед.
— Азизе ще те придружи да ти покаже града, ако искаш, менторе — предложи Юсуф.
Ецио се обърна.
— Не. Ще отида сам.
19
Всъщност Ецио искаше да остане сам. Трябваше да събере мислите си. Влезе в таверна в генуезкия квартал, където предлагаха вино, и се освежи с бутилка „Пигато“ и порция макарони в бульон. Останалата част от следобеда използва да се запознае с квартал Галата. Отбягваше неприятностите и се сливаше с тълпата винаги когато забележеше османски патрули или групи византийски наемници. Изглеждаше като стотиците изнурени от път пилигрими, бродещи из пъстроцветните, многолюдни, хаотични и оживени улици на града.
Щом реши, че е постигнал целта си, се върна в щабквартирата точно когато в тъмните магазинчета запалваха първите лампи и застилаха масите в гостилниците. Юсуф и неколцина от хората му го очакваха.
Турчинът веднага го посрещна с доволен вид.
— Слава на Небесата, менторе! Радвам се да те видя отново. Невредим! Страхувахме си, че си се изгубил в покварата на големия град.
— Не бъди мелодраматичен — усмихна се Ецио. — Колкото до покварата, стига ми моята собствена, grazie19.
— Надявам се да одобриш подобренията, които внесохме в твое отсъствие.
Юсуф го поведе към вътрешна стая, където го очакваха чисти дрехи. До тях, спретнато подредени върху дъбова маса, лежаха оръжията му, наточени, смазани и полирани, грейнали като нови. Към комплекта беше прибавен арбалет.
— Прибрахме счупеното острие на сигурно място — обясни Юсуф. — Но забелязахме, че нямаш кука, и ти набавихме.
— Кука?
— Да. Виж.
Юсуф нави ръкава си. Ецио видя оръжието, което отначало бе помислил за скрито острие. Но когато Юсуф го задейства, то изскочи напред и се оказа по-сложен вариант. Телескопичното острие на непознатото оръжие завършваше със закривена кука от добре закалена стомана.
— Прекрасно — възкликна Ецио.
— За пръв път ли виждаш такова? Аз го използвам от дете.
— Покажи ми как.
Юсуф взе нова кука от един от асасините и я подхвърли на Ецио. Той премести скритото острие от дясната на лявата си китка, под щита, и закопча куката на негово място. Усети непознатата тежест и няколко пъти извади и прибра оръжието. Прииска му се Леонардо да е тук, за да го види.
— Трябва да ми го демонстрираш.
— Веднага, ако си готов.
— И още как.
— Тогава ме следвай и наблюдавай какво правя.
Излязоха навън и тръгнаха по улицата в сумрака. Запътиха се към безлюдно място между няколко високи тухлени сгради. Юсуф избра едната, чиито внушителни стени бяха украсени с издадени напред хоризонтални редици от червени тухли, редуващи се пред десетина стъпки. Той се засили тичешком към постройката и скочи върху няколкото варела за вода до нея. Протегна се нагоре, извади куката и се залови с нея за първата редица стърчащи тухли. Издърпа се нагоре с помощта й и използва набраната инерция, за да достигне следващата редица декоративни тухли. И така — докато стигна до покрива. Цялата операция трая секунди.