Той придърпа Ецио към скрита от погледите на минувачите ниша, извади бомба и му я подаде внимателно.
— Бъди предпазлив с това. Петдесет пъти по-мощна е от обичайните.
— Благодаря. А ти свикай хората си. Ще привлечем известно внимание.
— Ето ти и две димки. Сигурно и те ще ти потрябват.
— Добре. Знам какво да правя.
— Безспорно. Но неизвестността е изкусителна — пошегува се Юсуф.
— Ще атакувам кулата на южния бряг. По-близо е.
— Ще дойда при теб на кея и ще ти покажа кораба. Sinav iciniyisanslar47!
Ецио се усмихна широко.
— Късмет и на теб, приятелю!
Юсуф понечи да тръгне, но Ецио го спря.
— Почакай, Юсуф. Ще те помоля за една услуга.
— Да?
— На мястото на стария търговски пункт на семейство Поло има книжарница. Собственичката й се казва София. Наглеждай я. Тя е забележителна дама.
Юсуф го изгледа проницателно и каза сериозно:
— Обещавам.
— Благодаря. А сега да се залавяме за работа.
— Колкото по-бързо, толкова по-добре.
Ецио прибра внимателно бомбата в кожената кесия, препасана през колана му, вместо тайното острие надяна на лявата си китка пистолета и веднага пое на север към кулата срещу Галата на южния бряг на Златния рог. Тежката верига беше опъната между двата бряга.
Тук Юсуф се присъедини към него.
— Стрелците ми са заели позиции. Ще прикриват бягството ти — каза му той. — Виж там, във външното пристанище. Червената джонка с бели свити платна и сребърен вимпел? Това е корабът на Пири. Екипажът е на борда и е готов. Чакат те.
Кулата беше заобиколена от бойници. Малки наблюдателници се издигаха от източната и от западната им страна. От върховете им изопнати здрави въжета се спускаха към кейовете. Върху най-издадената част на укреплението Ецио различи платформа за оръдие. Масивна пръскачка за гръцки огън стоеше върху нея — заредена, нагорещена и готова за действие. Обслужваха я трима войници. Около кулата дежуряха неколцина османски стражари, Ецио трябваше да ги обезвреди, за да постави бомбата. Поблагодари мислено на Юсуф за димните гранати. Нямаше къде да се прикрие и затова тръгна смело напред за фронтална атака.
Щом го забелязаха, стражите вдигнаха тревога и се събраха да го нападнат. Той не отстъпи, зачака ги да наближат, но вдигна шала плътно над носа и устата си и смъкна качулката ниско над очите си.
Щом дойдоха достатъчно близо, Ецио извади щифтовете и на двете гранати и ги хвърли наляво и надясно сред войниците. Те избухнаха мигновено и гъст сив дим се издигна, скривайки стражите от поглед. Ецио се гмурна в хаоса, присвил очи сред парливите изпарения, извади ятагана си и посече безпомощните си противници, които се препъваха, дезориентирани от неочакваната мъгла, заобиколила ги изневиделица. Трябваше да действа бързо, защото лекият ветрец, подухващ откъм Босфора, скоро щеше да разнесе дима. Успя да постави бомбата върху издаден ръб в основата на кулата точно под огромните брънки на веригата, която се издигаше над главата му към помещението с макарата за навиване във вътрешността на кулата. После отстъпи няколко крачки назад към водата, извади пистолета и стреля по бомбата. Възпламени я и тутакси се прикри зад широко желязно вързало на мостика.
Експлозията беше могъща. Кал и камъни се разлетяха на всички страни, когато колосалната верига се откъсна от кулата, изсвистя над главата му и прекърши корабните мачти, изпречили се на пътя й. Самата кула се разтърси из основи. Ецио я видя как се разклаща, после сякаш застина и накрая експлодира сред лавина от счупени тухли и прахоляк.
След няколко секунди взвод еничари се втурнаха на площада, устремени право към Ецио, който беше излязъл от укритието си. Той се шмугна край тях и с помощта на куката се закатери по източната наблюдателна кула. Събори стражарят, когато стигна върха, и закачи куката за въжето, отвеждащо надолу към кея, където се намираше огнепръскачката. Подготви се да се плъзне по-нататък, но забеляза, че еничарите поставят стрели в лъковете си. Преди да успеят да изпънат лъковете и да се прицелят, паднаха покосени от градушка от стрели, долетели от лъковете на асасините. Други асасини се появиха на площада около разрушената кула, прескачайки пъргаво отломките, и нападнаха еничарите, оцелели след първия удар.
Сред тях беше и Юсуф. Той погледна нагоре и извика на Ецио: